- Не, господин полковник.
Оукшот повдигна вежди.
- С радост ще приема работата.
- Чудесно. Започни с установяване на контакти. Запознай се с всички, които мислиш за полезни. Ако се сблъскаш с някакви проблеми, просто казвай на хората да се обръщат към мен. Ако срещнеш сериозно препятствие, думите „Съюзническа контролна комисия“ обикновено отварят и най-тежките врати.
На капитан Армстронг му трябваше само седмица, за да реквизира подходящ офис в сърцето на британския сектор, отчасти защото постоянно използваше думите „Съюзническа контролна комисия“. Малко повече време му отне да събере единайсетчленен екип, защото най-опитните вече работеха за Комисията. Започна с привличането на Сали Кар, секретарка на един генерал, която преди войната беше работила в лондонския „Дейли Кроникъл“.
С постъпването на Сали офисът започна работа само след дни. Армстронг постигна следващия си успех, когато откри, че лейтенант Уейкъм работи в берлинската транспортна служба. Сали му каза, че на Уейкъм му било омръзнало да попълва пътни документи. Капитанът го покани за свой заместник и за негова изненада бившият му командир с готовност прие. Трябваха му няколко дни, за да свикне да го нарича Питър.
Армстронг попълни екипа си с един сержант, двама ефрейтори и шестима редници от Кралския полк, които отговаряха на съответните изисквания. Всички бяха бивши дребни търговци от лондонския Ист Енд. Той избра най-умния от тях, редник Рег Бенсън, за свой шофьор. Следващата му стъпка бе да реквизира апартамент на Паулщрасе, по-рано заеман от бригаден генерал, завърнал се и Англия. Когато полковникът подписа необходимите документи, Армстронг каза на Сали да прати телеграма на Шарлот в Париж.
- Какво да й пиша? - попита тя.
- „Открих подходящо жилище. Вземи всичко и незабавно ела.“
Докато Сали записваше, той се изправи и каза:
- Отивам в „Телеграф“, за да се уверя, че всичко при Арно Шулц е наред.
- Какво да правя с това? - Сали му подаде някакво писмо.
- За какво се отнася?
- Праща го някакъв оксфордски журналист, който иска да посети Берлин и да разкаже как британците се отнасят с немците.
- Страхотно. - Армстронг се запъти към вратата. - Уреди му среща с мен.
10. НЮЗКРОНИКЪЛ
1 октомври 1946
Присъдата в Нюрнберг: Гьоринг - основен виновник
Когато Кийт Таунсенд пристигна в оксфордския колеж Уорчестър, за да учи политика, философия и икономика, първото му впечатление за Англия беше точно каквото очакваше: самодоволна, снобска, надута и все още живееща във викторианската епоха. Хората се деляха на офицери и други и тъй като Кийт идваше от колониите, ясно му даваха да разбере към коя от двете категории спада.
Почти всичките му състуденти приличаха на по-млади версии на господин Джесъп и до края на първата седмица той с радост би се върнал у дома, ако не бе наставникът му в колежа. Доктор Хауард се различаваше коренно от стария му директор и не показа никаква изненада, когато на чаша шери в стаята му младият австралиец му каза, че мрази британската класова система, все още поддържана от повечето студенти. Дори се въздържа да коментира бюста на Ленин, който Кийт беше поставил над камината на мястото на лорд Солсбъри.
Доктор Хауард нямаше непосредствено решение на класовия проблем. Всъщност единственият му съвет към Кийт бе да посети бюрото за новоприетите, където можел да научи всичко за студентските клубове и дружества и навярно да открие нещо по свой вкус.
Младежът го послуша и на следващата сутрин внимателно проследи обясненията защо трябвало да стане член на клуба по гребане, филателното дружество, драматичния кръжок, шахматния клуб, корпуса за запасни офицери и особено студентския вестник. Но след като се запозна с новия главен редактор на „Чаруел“ и чу възгледите му за ръководството на вестника, реши да се съсредоточи върху политиката. Напусна бюрото с купчина формуляри за Оксфордския профсъюз и лейбъристкия клуб.
Следващия вторник отиде в „Бриклейърс Армс“ и барманът го упъти към малката стая на втория етаж, в която се срещаха лейбъристите.
Председателят на клуба Рекс Сидънс веднага се изпълни с подозрения към брат Кийт, както още в самото начало настоя да се обръщат към него младежът. Таунсенд притежаваше всички особености на традиционен консерватор - баща с рицарски сан, образование в частно училище, рента и дори кабриолет „Ем Джи“ втора ръка.