През следващите няколко месеца Кийт поведе хората си на денонощна борба за победа. Постоянно им даваше да разберат, че всеки може да бъде уволнен - включително главният редактор. Ала оставките на онези, които не бяха в състояние да вървят в крак с промените в „Газет“, бяха по-малко от напусналите „Месинджър“, за да постъпят при него. Всички те бяха проумели, че ще се води „битка на живот и смърт“ - израз, който Таунсенд винаги използваше на ежемесечните редакционни съвещания.
Година след завръщането му от Англия тиражите на двата вестника се изравниха и той реши, че е настъпил моментът отново да се обади на председателя на директорския борд на „Месинджър“.
Когато сър Колин отговори, Таунсенд не си губи времето с обичайните любезности. Първите му думи бяха:
- Щом седемстотин и петдесет хиляди лири не са достатъчни, сър Колин, колко според вас струва вестникът ви?
- Далеч повече, отколкото можеш да си позволиш, младежо. Във всеки случай - прибави той, - вече ти обясних, че „Месинджър“ не се продава.
- Е, след половин година ще видим - каза Таунсенд.
- Никога! - извика сър Колин.
- В такъв случай просто ще трябва да ви изтикам от пазара - каза Кийт. - И тогава с радост ще приемете петдесет хиляди лири за останките от вестника ви. - Той замълча за миг. - Обадете ми се, когато промените решението си.
Бе ред на сър Колин да му затвори телефона.
В деня, в който „Газет“ за пръв път продаде повече броеве от „Месинджър“, Таунсенд устрои тържество на четвъртия етаж и обяви новината с голям надпис над снимка на сър Колин, направена предишната година на погребението на жена му. С месеците разликата между тиражите им постепенно се увеличаваше, за което Таунсенд никога не пропускаше възможност да информира читателите. Той не се изненада, когато сър Колин му позвъни и каза, че навярно е дошло време да се срещнат.
След неколкоседмични преговори се договориха двата вестника да се слеят, но не и преди Таунсенд да си осигури единствените две отстъпки, които го интересуваха. Новият вестник щеше да се печата на неговите преси и да се нарича „Газет Месинджър“.
Когато новият борд се събра на първото си заседание, избраха сър Колин за председател и Таунсенд - за генерален директор.
След още половин година думата „Месинджър“ изчезна от заглавието и всички основни решения се взимаха, без някой да се преструва, че се съветва с борда или неговия председател. Малцина се изненадаха от оставката на сър Колин и никой не се шокира, когато Таунсенд я прие.
Когато майка му го попита какво е накарало сър Колин да го направи, Таунсенд отговори, че станало по взаимно съгласие, защото старецът смятал, че е време да отстъпи мястото си на по-млад човек. Лейди Таунсенд изобщо не остана убедена.
ТРЕТО ИЗДАНИЕ
Когато има добра воля...
13. ТЕЛЕГРАФ
31 август 1947
Продължава недостигът на хранителни стоки в Берлин
- Ако Лаубер е оставил завещание, трябва да го открия.
- Защо смятате, че е толкова важно? - попита Сали.
- Защото искам да зная кой наследява неговите акции от „Телеграф“.
- Би трябвало да е жена му.
- Не, по-вероятно е да ги е оставил на Арно Шулц. В такъв случай си губя времето - така че колкото по-рано научим, толкова по-добре.
- Но аз нямам представа откъде да започна.
- Опитай в министерството на вътрешните работи. Щом тялото на Лаубер е върнато в Германия, отговорността преминава в техни ръце.
Сали го погледна скептично.
- Използвай всичките ни връзки - каза Армстронг - и обещавай всичко в замяна, но ми намери това завещание.
- Той тръгна към вратата. - Отивам на среща с Холит.
Бенсън го откара до стола на британските офицери и той зае столчето в ъгъла на бара и си поръча уиски, като на всеки няколко минути си поглеждаше часовника.
Стивън Холит влезе малко след шест и половина. Когато забеляза Армстронг, се усмихна широко и седна до него.
- Здрасти, Дик. Много ти благодаря за онзи кашон „Мутон-Ротшилд“ от двайсет и девета. Наистина е великолепно. Трябва да призная, че се опитвам да си го запазя, докато не станат готови документите за демобилизацията ми. Армстронг се усмихна.