Армстронг се озадачи.
- Още нещо, което трябва да научиш за англичаните, е, че игрословиците им са ужасни. Но въпреки приказките им за честна игра те стават смъртоносно опасни, когато стигне до защита на позициите им. Ако искаш да посетиш госпожа Лаубер, ще се наложи да отидем в Дрезден.
- В Дрезден ли?
- Да. Госпожа Лаубер е скрита дълбоко и сигурно в руската зона. Това може само да е в твоя полза. Но смятам, че не бива да я посещаваме в близките няколко дни.
- Защо?
- Все още има много да учиш за англичаните, Луби. Не се заблуждавай, че след като си овладял езика им, познаваш и начина им на мислене. Англичаните обичат рутината. Ако се появиш тук утре, ще станат подозрителни. Ако дойдеш по някое време другата седмица, изобщо няма да обърнат внимание.
- И какво да им кажа, когато се върна?
- Кажи им, че съм се държал предпазливо и че продължаваш да опипваш почвата. - Тюлпанов отново с усмихна. - Но можеш да им кажеш и че съм те разпитвал за един човек на име Арбътнът, Пиърс Арбътнът, и дали е вярно, че ще получи пост в Берлин. Ти си ми отговорил, че никога не си чувал за него, но че ще се опиташ да провериш.
Армстронг се върна в британския сектор и докладва по-голямата част от разговора на Форсдайк. Очакваше да му кажат кой е Арбътнът и кога ще пристигне в германската столица, ала единствените думи на майора бяха:
- Той просто те изпитва. Отлично знае кой е Арбътнът и кога ще заеме мястото си. След колко време можеш да намериш убедително оправдание отново да посетиш руския сектор?
- Следващата сряда или четвъртък имам обичайната си ежемесечна среща с руснаците по въпросите на снабдяването с хартия.
- Добре, ако случайно се отбиеш при Тюлпанов, кажи му, че не съм ти съобщил нищо за Арбътнът.
- Така няма ли да се усъмни?
- Не. Повече ще се усъмни, ако си в състояние да му дадеш каквато и да било информация за този човек.
На следващата сутрин Шарлот и Дик за кой ли път се скараха по въпроса за заминаването за Великобритания.
- Още колко извинения ще си измисляш, за да го отлагаш? - попита тя.
Дик не отговори и изхвърча от апартамента.
Редник Бенсън го откара на работа и щом седна зад бюрото си, Армстронг незабавно повика Сали. Тя му донесе купчина документи за подпис и усмихнато го поздрави. Когато след час излезе от кабинета му, изглеждаше изтощена. Предупреди всички да стоят надалеч от капитана, защото бил в отвратително настроение. Настроението му остана непроменено до сряда. В четвъртък подчинените му с облекчение научиха, че Армстронг ще отсъства през по-голямата част от деня.
В десет без нещо шофьорът го закара в руския сектор. Дик освободи Бенсън, после влезе в сградата на Ленинплац и с изненада видя, че секретарката на майора го очаква в двора.
Без да му обясни нищо, тя го отведе при голям черен мерцедес и отвори вратата. Армстронг се качи и седна до Тюлпанов. Двигателят вече работеше и автомобилът незабавно потегли.
Руснакът изобщо не се изненада, когато Дик му съобщи за разговора си с Форсдайк.
- Още не ти вярват - рече Тюлпанов. - Нали разбираш, ти не си техен човек. И може би никога няма да станеш.
Армстронг се намръщи и се завъртя да погледне през прозореца.
Излязоха от Берлин и се насочиха на юг към Дрезден. След няколко минути Тюлпанов му подаде очукано куфарче, носещо инициалите „К. Л.“
- Какво е това? - попита Дик.
- Всички вещи на майора - отвърна руснакът, - Или поне онези, които вдовицата му очаква да наследи. - И пъхна в ръцете му един дебел кафяв плик.
- Ами това?
- Това са четирийсетте хиляди марки, които Лаубер е платил на Шулц за акциите от „Телеграф“. Виждаш ли, опитвам се да спазвам правилата винаги, когато става въпрос за англичани. - Тюлпанов замълча за миг. - Струва ми се, че единственият друг необходим документ е у теб.
Армстронг кимна и прибра дебелия плик в чантата си. После отново се загледа навън, ужасен колко малко е възстановено от края на войната. Помъчи се да се съсредоточи върху онова, което щеше да предаде на госпожа Лаубер, и не проговори чак докато не стигнаха до предградията на Дрезден.
- Шофьорът знае ли пътя? - попита той, когато минаха покрай знак, ограничаващ скоростта до четирийсет километра.
- 0, да - отвърна Тюлпанов. - Ти не си първият, когото води при тази възрастна госпожа.
След няколко минути спряха пред сив бетонен блок насред парк, който сякаш беше бомбардиран предишния ден.
- Номер шейсет и три - поясни руснакът. - Няма асансьор, така че ще трябва да се изкачиш пеш, скъпи Луби. Но пък в това отношение ти си много добър.