Навън бе толкова топло, че Таунсенд освободи шофьора Сам и измина пеш дванайсетината преки до „Муурс“, което му даде възможност да провери всички вестникарски будки по пътя. Не остана доволен от откритието, че в първата, на която спря, на ъгъла на Кинг Уилям Стрийт, вече са изчерпали броевете на „Газет“, а едва минаваше десет. Отбеляза си веднага щом се върне в редакцията, да поговори с шефа на тиражния отдел.
Докато се приближаваше до големия магазин на Ръндъл Стрийт, той се чудеше колко време ще му трябва, за да намери Сюзан. Влезе през въртящата се врата и започна, обикаля щандовете на първия етаж: бижутерия, ръкавици, парфюми. Но от нея нямаше и следа. Качи се с ескалатора на втория: съдове, спално бельо, домакински уреди. Същият резултат. На третия етаж продаваха мъжки дрехи, което му напомни, че се нуждае от нов костюм. Ако Сюзан работеше тук, незабавно щеше да си поръча, но не се виждаше нито една жена.
Докато се качваше с ескалатора за четвъртия етаж, му се стори, че познава добре облечения мъж, застанал едно стъпало под него.
Когато се обърна да го погледне, човекът го поздрави.
- Как си? - попита той.
- Благодаря, добре - отвърна Таунсенд, като полагаше отчаяни усилия да си го спомни.
- Ед Скот - избави го от затруднението мъжът. - Бях две години след теб в „Сейнт Андрюс“ и все още си спомням уводните ти статии в училищното списание.
- Поласкан съм - каза Кийт. - Е, с какво се занимаваш сега?
- Помощник-управител съм тук.
- Добре се справяш - плъзна поглед по огромния магазин Таунсенд.
- Едва ли - рече Ед. - Баща ми е изпълнителен директор на „Муурс“. А бе, излишно е да го обяснявам точно на теб.
Кийт свъси вежди.
- Нещо конкретно ли търсиш? - попита Ед, когато сляха от ескалатора.
- Да - отвърна Таунсенд. - Подарък за майка ми. Вече си го е избрала и просто дойдох да го купя. Не си спомням на кой етаж е, но зная името на момичето, което я е обслужвало.
- Само ми го кажи и ще открия в кой отдел е.
- Сюзан Глоувър. - Кийт се опита да не се изчерви.
Ед отиде до интеркома на стената, набра някакъв номер и повтори името. След няколко секунди на лицето му се изписа изненада.
- Изглежда, че е в отдела за играчки - каза той. - Сигурен ли си, че не си се объркал?
- Да - отвърна Таунсенд. - Пъзели.
- Пъзели ли?
- Да, майка ми обожава да реди пъзели. Но не позволява, на никой друг да й ги избира, защото винаги щом й купим нов, се оказва, че вече го има.
- А, ясно - рече Ед. - Е, в такъв случай трябва да се спуснеш на подземния етаж. Играчките са от дясната страна, - Кийт му благодари и помощник-управителят изчезна към щандовете за куфари.
Таунсенд се спусна с ескалатора в „Света на играчките“, огледа се, но не забеляза Сюзан и започна да се чуди дали не си е взела почивен ден. Накрая реши да се върне на следващия ден и тъкмо се канеше да си тръгне, когато вратата зад един от щандовете се отвори и се появи Сюзан, понесла голям конструктор. Момичето се насочи към клиент, който стоеше облегнат на плота.
Таунсенд се закова на място като хипнотизиран. Изглеждаше още по-пленителна, отколкото си я спомняше.
- С какво мога да ви помогна, господине?
Той се обърна и застана лице в лице с надута наглед заместник-управителка на отдела.
- С нищо, благодаря - нервно отвърна Кийт. - Просто търся подарък за... за моя... племенник. - Жената сърдито го изгледа. Таунсенд се отдалечи и избра място, откъдето скришом можеше да наблюдава Сюзан.
Той изчака заместник-управителката да започне да обслужва друг клиент и се приближи до щанда. Сюзан го погледна и се усмихна. Този път усмивката й показваше, че го е познала.
- Какво обичате, господин Таунсенд?
- Ще вечеряте ли с мен? - попита той. - Или пак е нарушение на правилника на компанията?
Тя се засмя.
- Да, така е, господин Таунсенд, но...
Заместник-управителката се приближаваше и гледаше подозрително.
- Трябва да е от над хиляда части - каза Кийт. - Майка ми има нужда от пъзел, с който да се занимава поне една седмица.
- Разбира се, господине - отвърна Сюзан и го отведе до маса, на която бяха изложени няколко различни пъзела.
Той внимателно започна да ги разглежда, без да вдига очи към нея.
- Какво ще кажете за „Пилигрини“? В осем часа? - прошепна Таунсенд точно в момента, в който заместник-управителката се приближаваше към тях.
- Чудесно. Никога не съм ходила там, но винаги съм искала - каза Сюзан и взе пъзела с пристанището на Сидни от ръцете му. Върна се на щанда и постави голямата кутия в рекламна торбичка на „Муурс“. - Две лири и десет пенса, господине.