Дик се усмихна и кимна. Подаде карта на противника си и си взе втора. После погледна своите: четворка и деветка пика. Остави пет долара на масата и си взе още две карти.
Макс покри залога и повдигна ъгълчето на картата, която му беше дал Армстронг. И като се мъчеше да не се усмихна, прибави още пет долара.
Дик изтегли пета карта и известно време проучва ръката си преди да заложи десет долара. Макс не се поколеба да ги покрие, облиза устни и рече:
- Дай да видим, приятелю.
Армстронг му показа картите си: чифт четворки. Усмивката на американеца се разшири. Имаше чифт десетки.
- Не можеш да ме заблудиш - каза той и събра парите.
До края на втория час Саквил водеше с няколко долара.
- Предупредих те, че нощта ще е дълга. - Вече се бе отказал от чашата и пиеше направо от бутилката.
По време на третия час, след като Макс последователно беше спечелил три ръце, Дик подхвърли името Юлиус Хан.
- Твърди, че те познавал.
- Да, естествено - потвърди американецът. - Нали издава вестника в нашия сектор. Не че някога съм го чел.
- Изглежда адски богат - докато раздаваше следващата ръка, подметна Армстронг.
- Определено. Но само благодарение на мен. - Дик постави десет долара на масата, въпреки че нямаше силни карти. Макс незабавно прибави още десет отгоре и поиска втора карта.
- Какво искаш да кажеш с това „благодарение на теб“? - като прибави още двайсет долара към растящата купчина, попита Армстронг.
Саквил се поколеба, разгледа картите си, погледна парите и рече:
- Двайсетачка ли заложи току-що? - Дик кимна и американецът извади също толкова от джоба си.
- Дори не можеше сутрин да си бърше гъза, ако аз не му подавах хартията - прибави той. - Аз му издавам месечното разрешение. Аз контролирам снабдяването му хартия. Аз решавам колко електричество да получи. Аз определям кога да го включват и изключват. Както отлично знаете двамата с Арно Шулц.
Макс вдигна поглед и с удивление видя, че Армстронг вади още банкноти от портфейла си.
- Блъфираш, приятел - каза той. - Надушвам го. - Саквил се поколеба. - Колко заложи този път?
- Петдесет долара - небрежно отвърна Дик.
Макс бръкна в джоба на сакото си, измъкна две десетачки и шест петачки и внимателно ги сложи на масата.
- Я да видим сега какво имаш? - тревожно каза той.
Армстронг показа чифт седмици. Американецът избухна в смях и хвърли три валета.
- Знаех си. Нямаш нищо. - Той отново отпи от бутилката си. Докато раздаваше следващата ръка, усмивката не слизаше от лицето му. - Не съм сигурен кой от двама ви е по-слаб, ти или Хан. - Вече започваше да заваля думите.
- А сигурен ли си, че в теб не се обажда бирата? - попита Дик, като разглеждаше картите си без особен интерес.
- Сам ще се увериш - каза Макс. - Само след час ще те обера до шушка.
- Нямах предвид себе си. - Армстронг хвърли на масата нова петачка. - Имах предвид Хан.
Последва продължително мълчание, докато Саквил отпиваше от бутилката. Той проучи картите си и ги остави с лице към покривката. Дик изтегли карта и заложи още десет долара. Когато получи своята, Макс започна да облизва устни и покри залога.
- Да видим какво имаш този път, приятелю - убеден, че ще спечели със своите два чифта, аса и валета, рече американецът.
Армстронг му показа три петици. Саквил се намръщи.
- Готов ли си да извадиш истински пари, вместо само да дрънкаш с тая твоя голяма уста? - попита той.
- Току-що го направих. - Дик прибра печалбата си.
- Не, говорех за Хан.
Армстронг не отвърна нищо.
- Само си приказваш - рече Макс, след като Дик продължи да мълчи.
Армстронг хвърли колодата на масата, погледна го в очите и спокойно заяви:
- Залагам хиляда долара, че не си в състояние да изхвърлиш Хан от бизнеса.
Саквил остави бутилката. Не вярваше на ушите си.
- Колко време ще ми дадеш?
- Месец и половина.
- Не, не е достатъчно. Не забравяй - трябва да изглежда така, като че ли това няма нищо общо с мен. Трябват ми поне шест месеца.
- Нямам шест месеца - отсече Армстронг. - Ако искаш да обърнем баса, винаги мога да разоря „Телеграф“ за месец и половина.
- Но Хан управлява много по-голяма компания от Арно Шулц - възрази Макс.
- Ясно ми е. Затова ти давам три месеца.
- Добре. Съгласен съм.
Стиснаха си ръцете. Американският капитан със залитане се изправи и се приближи до рисунката на оскъдно облечена жена, която украсяваше календара на стената. Прелисти страниците, стигна до октомври, извади от джоба си писалка, преброи на глас и огради с кръг седемнайсети.