- Не, не, продължавай, Луби. Повтори ми какво си казал на Форсдайк.
- Нищо - отвърна Дик. - Не съм казал нищо.
- Радвам се да го чуя. Защото предполагам, разбираш, че аз съм единственият човек, на когото можеш да си позволиш да казваш всичко.
- Защо сте толкова сигурен? - попита Армстронг.
- Защото, Луби, също като Фауст, ти си сключил сделка с дявола. - Тюлпанов замълча за миг. - И може би също защото вече зная за плановете ти да дестабилизираш - уникална английска дума, която възхитително изразява твоите намерения - господин Юлиус Хан.
Дик понечи да възрази, но майорът повдигна вежди и той не каза нищо.
- Още от самото начало трябваше да споделиш с мен своята малка тайна, Луби - продължи Тюлпанов. - Тогава щяхме да сме в състояние да ти помогнем. Щяхме да спрем електроснабдяването, да не споменавам за доставките на хартия за печатницата на Хан в руския сектор. Но пък сигурно не си знаел, че той печата всичките си списания в сграда, която е само на един хвърлей оттук. Ако ни се беше доверил, можехме да увеличим шансовете капитан Саквил да получи своите хиляда долара.
Армстронг продължаваше да мълчи.
- Но навярно плановете ти са точно такива. Добър залог, Луби.
- Но как...
- Ти отново ни подцени, Луби. Но те уверявам, че ние все още взимаме интересите ти присърце. - Тюлпанов се запъти към вратата. - А, и когато го видиш, предай на майор Форсдайк, че обувките са ми точно по мярка.
Явно този път нямаше намерение да го кани на обяд. Армстронг излезе от кабинета и намусено се върна в джипа си.
На контролния пункт ги задържаха само няколко минути преди да ги пуснат в британския сектор. В печатницата на „Телеграф“ Дик с изненада откри, че пресите продължават да работят. Той отиде право при Арно, който надзираваше опаковането на всяка купчина вестници.
- Защо още не сме готови? - опита се да надвика шума Дик. Шулц посочи към кабинета си и двамата мълчаливо се отправиха натам.
- Не си ли чул? - когато затвори вратата и му даде знак да седне на неговия стол, попита главният редактор.
- Какво?
- Снощи продадохме триста и петдесет хиляди броя от вестника и продължават да се търсят.
- Триста и петдесет хиляди! И още се търсят? Защо?
- „Берлинер“ не е излизал от два дни. Сутринта ми позвъни Юлиус Хан и ми каза, че през последните четирийсет и осем часа електричеството му е било прекъснато.
- Ужасен късмет - с престорено състрадание отвърна Армстронг.
- И което е още по-лошо - продължи Арно, - изгубил обичайното си снабдяване с хартия от руския сектор. Питаше дали имаме същите проблеми.
- Какво му отговори?
- Че откакто ти пое нещата, не сме имали никакви неприятности. - Дик се усмихна и се изправи.
- Ако утре се запази същото положение - докато го изпращаше, рече Шулц - ще наредя да отпечатат поне четиристотин хиляди броя.
Армстронг затвори вратата след себе си и повтори:
- Ужасен късмет.
16. СИДНИ
Морнинг Хералд
30 януари 1957
Спорният проект на Дейн печели конкурса за сграда на операта
- Но откакто обявихме годежа си, аз почти не те виждам - рече Сюзан.
- Опитвам се да издам нов вестник в Аделаида и още един в Сидни - каза Кийт. - Просто не мога да съм на две места едновременно.
- Напоследък човек не може да те открие и на едно място - отвърна Сюзан. - И ако успееш да сложиш ръце върху онзи неделен вестник в Пърт, както твърдят, че се опитваш, няма да те виждам даже през уикендите.
Моментът не беше подходящ да й съобщи, че вече е сключил сделката със собственика на „Пърт Сънди Монитор“. Той стана от леглото и тръгна към банята.
- И къде отиваш сега? - попита Сюзан.
- Имам делова закуска в града.
- В неделя сутрин?
- Това е единствената му възможност. Човекът специално е долетял от Брисбейн.
- Но нали щяхме да излизаме с яхта? Или и това си забравил?
- Не съм забравил, разбира се. Тъкмо затова се уговорих да се срещнем на закуска. Ще съм си вкъщи още преди да си готова за излизане.
- Като миналата неделя ли?
- Тогава беше друго - отвърна той. - „Пърт Монитор“ е неделен вестник и ако исках да го купя, как иначе да го проуча, освен като ида там в деня на излизането му?
- Значи вече си го купил, така ли?
Кийт я погледна.
- Да, но ръководството му е първокласно, така че не би трябвало да се налага често да пътувам до Пърт.
- Ами редакторският състав? - попита Сюзан, докато Кийт си обличаше. - Ако и сега се случи същото като с всичките ти други вестници, ще им висиш на главите поне половин година.