- Не, няма да е чак толкова зле - отвърна той. - Обещавам ти. Само бъди готова за излизане в момента, в който се върна. - Кийт се наведе и я целуна по бузата. Не би трябвало да се бавя повече от час, най-много два. - И излезе преди Сюзан да успее да каже нещо.
Когато се настани на предната седалка на автомобила, шофьорът запали двигателя.
- Кажи ми, Сам, жена ти ядосва ли се заради разпокъсаното ти работно време?
- Трудно е да се прецени, господине. Напоследък тя изобщо престана да разговаря с мен.
- От колко време сте женени?
- От единайсет години.
Таунсенд се отказа да го разпитва повече за брака му. Докато пътуваха към града, той се опита да не мисли за Сюзан и да се съсредоточи върху предстоящата среща с Алан Рътлидж. Не го познаваше лично, но всички във вестникарския свят го смятаха за блестящ журналист и невероятен пияч. Ако последната идея на Кийт имаше и най-малък шанс за успех, той се нуждаеше от човек със способностите на Рътлидж.
Сам отби от Елизабет Стрийт и се насочи към входа на хотел „Таун Хауз“. Таунсенд се усмихна, когато видя „Сидни Кроникъл“ на най-горните лавици, и си спомни водещото заглавие на сутрешния брой. Вестникът отново заявяваше на читателите си, че е дошло време министър-председателят Робърт Мензис да отстъпи мястото си на по-млад човек, който е в крачка със стремежите на съвременните австралийци.
- Ще се забавя около час, най-много два - каза Таунсенд. Сам скришом се усмихна, когато шефът му слезе от колата и се запъти към въртящите се врати.
Таунсенд бързо пресече фоайето и влезе в ресторанта. Огледа се наоколо и забеляза Алан Рътлидж на една маса до прозореца. Журналистът пушеше цигара и четеше „Сидни Кроникъл“.
Когато Кийт се приближи, той се изправи и се ръкуваха. Рътлидж остави вестника настрани и се усмихна.
- Виждам, че продължавате да променяте "Кроникъл". - Таунсенд погледна заглавието: „Изсушена глава, открита в автобус в Сидни“. - Такива думи едва ли са в традицията на сър Съмърсет Кенрайт, струва ми се.
- Не - съгласи се Кийт, - но и това не е краят. Продаваме със сто хиляди броя повече, отколкото по негово време, а печалбите скочиха със седемнайсет процента. - Той се завъртя към застаналата до масата сервитьорка. - За мен само кафе без мляко и препечени филийки.
- Надявам се, не възнамерявате да ми предложите да стана следващият главен редактор на „Кроникъл“ - докато палеше нова цигара, рече Рътлидж. Таунсенд погледи пепелника и видя, че това е четвъртата от пристигането на журналиста.
- Не - отвърна той. - Брус Кели си е точно на мястото. За вас обаче имам предвид нещо много по-подходящо.
- И какво по-точно?
- Вестник, който все още не съществува - каза Таунсенд, - освен в моето въображение. Но се нуждая от вашата помощ, за да го създам.
- И в кой град го виждате във фантазиите си? - попита Рътлидж. - В повечето вече има предостатъчно вестници. Аделаида е най-показателният пример.
- Съгласен съм с вас - отвърна Кийт, докато сервитьорката му наливаше кафе. - Но в момента страната има нужда от национален вестник за всички австралийци. Искам да създам ежедневник, наречен „Континент“, който да се продава от Сидни до Пърт и всички да го смятат за номер едно. Нещо повече, искам вие да сте първият му главен редактор.
Алан дълбоко си пое дъх и не отговори веднага.
- Къде ще е редакцията му?
- В Канбера. Трябва да излиза в политическата столица, където се взимат националните решения. Основната ни задача е да привлечем възможно най-добрите журналисти. Точно тук е вашата роля, защото ако знаят, че сте главен редактор, най-вероятно ще приемат предложението.
- След колко време смятате, че ще започнете издаването му? - като угаси петата си и незабавно запали нова цигара, попита Рътлидж.
- Надявам се да се появи на пазара след половин година.
- Какъв тираж предвиждате?
- От двеста до двеста и петдесет хиляди през първата година, като постепенно го увеличаваме до четиристотин хиляди.
- Колко време ще го издавате, ако не успеете да постигнете такъв тираж?
- Две-три години. Но ще успеем.
- И каква сума възнамерявате да ми предложите? - попита Алан.
- Десет хиляди годишно и всички обичайни добавки.
Когато обсъдиха всички въпроси и Рътлидж разпечата нов пакет цигари, вече бе станало обяд. На сбогуване журналистът каза, че щял да обмисли предложението и да му съобщи решението си до края на седмицата.
Докато Сам шофираше обратно към Дарлинг Пойнт, Таунсенд се чудеше как да представи на Сюзан идеята за постоянно пътуване между Сидни, Канбера, Аделаида и Пърт така, че да прозвучи вълнуващо. Изобщо не се съмняваше каква ще е реакцията й.