Заспа след минути, като си мислеше, че пътуването най-вероятно ще се окаже загуба на време. Когато минаха покрай табелата с надпис „Добре дошли в Улънгонг“, Сам рязко взе следващия завой, както винаги будеше шефа си.
- На някое конкретно място ли отиваме? - попита той. - Или просто се надявате да купите въглищна мина?
- Не, всъщност радиостанция - отвърна Кийт.
- Тогава трябва да е край оная голяма антена ей там.
След няколко минути Сам спря пред една сграда с ламаринен покрив. На фасадата с избледнели букви пишеше „2УУ“,
Таунсенд слезе от колата, изкачи се по стълбището, влезе и се приближи до малката рецепция. Момичето зад гишето вдигна очи от плетката си.
- Какво обичате?
- Знаете ли кой е собственик на тази станция?
- Да - отвърна тя. - Чичо ми.
- И кой е чичо ви?
- Бен Амптхил. Вие не сте тукашен, нали?
- Не - призна Кийт.
- Понеже май не съм ви виждала.
- Знаете ли къде живее?
- Кой?
- Чичо ви.
- Да, знам, разбира се.
- Бихте ли ми казали? - като се опитваше да не проявява външно раздразнението си, попита Таунсенд.
- Естествено. Голямата къща на хълма в Уунона, точно край града. Веднага се забелязва.
Той излезе от сградата, скочи в колата и предаде упътванията на Сам.
Момичето се оказа право: голямата бяла къща, сгушена и хълмовете, се забелязваше веднага. Шофьорът отби от главния път и Таунсенд скоро се озова пред дебел плешив мъж по анцуг, седнал с вдигнати на бюрото крака. По радиото предаваха заключителните коментари на мача. Той се завъртя, хвърли поглед на Кийт и каза:
- Заповядайте, седнете. Само изчакайте малко, защото ни остават само единайсет точки, за да спечелим.
- И аз съм за Ню Саут Уелс - рече Кийт.
Следващата точка накара Бен Амптхил да се усмихне. Без да поглежда Кийт, той се наведе назад и му подаде бутилка бира и отварачка.
- Още малко и ще съм изцяло на ваше разположение.
След края на мача собственикът на „2УУ“ размаха юмрук във въздуха.
- Това би трябвало да ни осигури шампионата. - Той свали краката си от бюрото, завъртя се и протегна ръка. - Аз съм Бен Амптхил.
- Кийт Таунсенд.
- Да не сте данъчен инспектор?
Таунсенд се помъчи да не се засмее.
- Не, господин Амптхил, не съм...
- Наричайте ме Бен, всички ми казват така.
- Добре, Бен, не съм търговец. Аз съм купувач.
- И какво искате да купите, младежо?
- Вашата радиостанция.
- Не я продавам, Кийт. Освен ако не се съгласите да вземете заедно с нея местния вестник, евтин хотел и две въглищни мини. Защото всички те са част от една и съща компания.
- Кой е собственикът й? - попита Таунсенд. - Може би акционерите ще обмислят...
- Има само двама акционери - поясни Бен. - Ние с Пърл - жена ми. Така че даже да съм готов да ви я продам, ще трябва да убедите нея.
- Но щом компанията е само на вас и на жена ви, можете да ми продадете и само станцията.
- Естествено - потвърди Амптхил. - Но няма да го направя. Ако искате станцията, просто ще трябва да купите всичко, което върви с нея.
След още няколко бири и един час пазарене Таунсенд вече бе наясно, че Бен е направо търговски гений.
- Между другото - каза Кийт на шофьора си, когато с качи в колата, - ти се оказа прав за мините. Вече съм горд собственик и на двете, както и на местния вестник и хотел, но най-важно - на радиостанцията.
Когато в един през нощта се прибра вкъщи, Сюзан спеше. Той тихо затвори вратата на спалнята, отиде в кабинета си на първия етаж и започна да си води бележки. Реши да позвъни на адвоката си в шест и трийсет и пет. Междувременно взе душ, преоблече се, събра си багажа, приготви си закуска и прочете първите издания на вестниците, които винаги получаваше преди пет сутринта.
В седем без двайсет и пет излезе от кухнята, върна се в кабинета си и набра домашния номер на адвоката. Отговори му сънен глас.
- Добро утро, Клайв. Исках да ти кажа, че току-що си купих мина. Всъщност две.
- Защо, по дяволите? - попита го вече по-бодър глас. На Таунсенд му трябваха четирийсет минути, за да му обясни как е прекарал предния следобед и да му съобщи цената, за която се е договорил.
- Първото ми впечатление е, че господин Амптхил е сключил страхотна сделка - отбеляза адвокатът, когато Кийт свърши.
- Определено - съгласи се Таунсенд. - И ако беше решил, спокойно можеше да ме надпие.
- Е, по-късно ще ти се обадя, за да си определим среща.
- Не мога - отвърна Кийт. - Ако искам сделката да си струва, трябва да хвана първия полет за Ню Йорк. Ще трябва да уредиш подробностите с Бен Амптхил. Той не е от хората, които нарушават обещанията си.