- Но въпреки това ще ми трябваш.
- Обясних ти всичко - каза Таунсенд. - Така че се погрижи договорът да е готов за подпис в момента, в който се върна.
- Колко време ще отсъстваш? - попита Клайв.
- Четири дни, най-много пет.
- Ще успееш ли да свършиш за пет дни?
- Ако не успея, ще трябва да се заема с миньорство. Таунсенд затвори, отиде в спалнята и взе куфара си.
Реши да не буди Сюзан: щеше да се наложи дълго да й обяснява защо толкова внезапно отлита за Ню Йорк. Написа й бележка и я остави на нощното шкафче.
Сам го чакаше - личеше му, че също не е спал. На летището Кийт му съобщи, че ще се върне по някое време в петък.
- Не забравяйте, че в събота се жените, шефе.
- Даже аз не бих могъл да го забравя - отвърна Кийт. - Не се безпокой. Ще се прибера поне двайсет и четири часа по-рано.
В самолета заспа само минути след като закопча колана си. Събуди се няколко часа по-късно. Не можеше да се сети нито къде отива, нито защо. После си спомни всичко. По време на подготовката за искане на лиценз за радиостанция беше прекарал няколко дни в Ню Йорк и впоследствие посети града още три пъти, за да сключва сделки с американски радиомрежи и различни агенции. Сега възнамеряваше да използва всички тези постигнати с много труд резултати.
Портиерът в „Пиер“ го посрещна така, като че ли пристига в Ню Йорк за петдесети път през тази година, и нареди на пиколото да придружи господин Таунсенд до „обичайната му стая“. Последва още един душ, преобличане, късна закуска и няколко телефонни разговора преди да тръгне от агент на агент, от мрежа на мрежа, от студио на студио в опит да сключва сделки на закуска, обяд, вечеря, а понякога и в малките часове на нощта.
След четири дни беше купил австралийските права за повечето от най-добрите американски радиопрограми за предстоящия сезон с възможност да продължи договора за още четири години. Подписа последното споразумение само два часа преди да замине обратно за Сидни. Събра мръсните си дрехи - не обичаше да плаща излишни сметки - и взе такси до летището.
Когато се издигнаха във въздуха, започна да нахвърля статия от 500 думи, като поправяше изречения и променяше изрази, докато не реши, че е достойна за първа страница. По време на престоя им в Лос Анджелис Кийт отиде до най-близкия телефон, набра номера на Брус Кели и с изненада установи, че главният редактор не е в кабинета си. Неговият заместник го увери, че до последното издание имало достатъчно време, и бързо го прехвърли на машинописка. Докато диктуваше статията си, Таунсенд се чудеше колко време ще мине преди Хакър и Кенрайт да го потърсят, за да го помолят да сключи договор с тях, след като е унищожил доходоносния им картел.
Чу, че викат името му по високоговорителя, и трябваше да се върне тичешком в самолета. Настани се на мястото си, затвори очи и се събуди едва на летището в Сидни на следващата сутрин.
Докато чакаше багажа си, се обади на Клайв.
- Надявам се, че този път не съм те събудил.
- Ни най-малко. Тъкмо си обличам смокинга - отвърна адвокатът.
Таунсенд би го попитал на чия сватба отива, но в момента го интересуваше единствено дали Амптхил е подписал договора.
- Още преди да си ме попитал ще ти съобщя, че вече си горд собственик на „Улънгонг Таймс“, улънгонгския „Гранд Хотел“, две мини и радиостанция, известна като „2УУ“, която може да се приема чак до южните предградия на Сидни. Само се надявам, че знаеш какво правиш, Кийт, защото аз нямам представа.
- Прочети първа страница на сутрешния „Кроникъл“ - отвърна Таунсенд. - Може и да схванеш някои неща.
- В събота сутрин никога не чета вестници - каза Клайв.- Струва ми се, че имам право да почивам поне един ден седмично.
- Но днес е петък! - възкликна Кийт.
- В Ню Йорк може да е петък - рече адвокатът, - но те уверявам, че в Сидни е събота. С нетърпение очаквам да те видя в черквата след около час.
- О, Господи! - извика Таунсенд, захвърли слушалката, заряза багажа си и се втурна навън, където с малко раздразнен вид го чакаше Сам. Кийт се метна на предната седалка и изпъшка. - Мислех, че е петък.
- Не, господине. Боя се, че е събота. И остават петдесет и шест минути до сватбата ви.
- Но дори няма да имам време да си отида вкъщи и да се преоблека.
- Не се безпокойте - отвърна Сам. - Хедър приготви всичко необходимо. На задната седалка е.
Кийт се обърна и видя купчина дрехи, златни копчета за риза и червен карамфил. Бързо си свали сакото и започна да разкопчава ризата си.