- Ще стигнем ли навреме?
- Би трябвало да сме в „Сейнт Питър“ пет минути преди уречения час - каза шофьорът, докато Таунсенд хвърляше вчерашната си риза на пода. - Стига да не попаднем на задръстване и да имаме късмет със светофарите.
- За какво друго трябва да се тревожа? - докато се мъчеше да напъха дясната си ръка в левия ръкав на колосаната риза, попита Кийт.
- Струва ми се, че Хедър и Брус са уговорили всичко -каза Сам.
Таунсенд най-после успя да улучи ръкавите и попита дали Сюзан е разбрала, че току-що се е върнал.
- Едва ли - рече шофьорът. - През последните няколко дни тя гостува на сестра си и оттам ще я откарат направо в черквата. Сутринта телефонира на няколко пъти, но аз й казах, че сте под душа.
- Наистина се нуждая от душ.
- Ако не бяхте пристигнали с този полет, щеше да се наложи да й позвъня.
- Естествено, Сам. Да се надяваме, че както повелява традицията, булката ще закъснее с няколко минути. - Вече нахлузваше сивите раирани панталони.
Шофьорът се помъчи да скрие прозявката си.
Кийт го погледна.
- Само не ми казвай, че си ме чакал на летището двадесет и четири часа.
- Трийсет и шест. Нали казахте „по някое време в петък“.
- Съжалявам - отвърна Таунсенд. - Жена ти сигурно е бясна.
- На нея изобщо не й пука, господине.
- Защо? - тихо попита Кийт.
- Защото миналия месец ме напусна. Не успя да свикне с начина ми на живот.
- Значи аз съм виновен, така ли?
- Не, естествено - каза Сам. - Когато бях таксиметр шофьор, беше още по-лошо. Не, истината е, че тази работа ми харесва.
- И са ви трябвали единайсет години, за да го разберете - рече Кийт и се наведе напред, за да облече сакото си.
- Мисля, че от известно време и двамата го разбирахме - отвърна Сам. - Но накрая ми писна да мърмори, че никога не била сигурна кога ще се прибера.
- Че никога не била сигурна кога ще се прибереш - повтори Таунсенд.
- Да. Не можеше да проумее защо не свършвам работа в пет като всеки нормален съпруг.
- Всичко това ми е ясно - каза Кийт. - Ти не си единственият, който има такива проблеми. - До края на пътуването двамата мълчаха. Сам внимателно избираше най-свободното платно, което щеше да им спести няколко минути, докато Таунсенд мислеше за Сюзан и за трети път завързваше вратовръзката си.
Вече слагаше карамфила на ревера си, когато завиха по пътя към „Сейнт Питър“. Камбаните звъняха и първият човек, когото Кийт видя, стоеше в средата на улицата и тревожно се озърташе. Беше Брус Кели. Щом позна автомобила, на лицето му се изписа облекчение.
- Точно както ви обещах, господине - докато превключваше на трета, каза Сам. - Стигнахме пет минути по-рано.
- Или с единайсет години закъснение - тихо отвърна Кийт.
- Моля? - попита шофьорът, докато натискаше спирачка и превключваше на втора.
- Нищо, Сам. Ти току-що ме накара да осъзная, че не искам да направя тази крачка. - Той замълча за миг и точно преди да спрат прибави: - Недей да спираш, Сам. Давай напред.
17. ТАЙМС
24 март 1948
Западните сили бойкотират берлинските срещи след оттеглянето на руснаците
- Изключително любезно от ваша страна да дойдете толкова бързо, капитан Армстронг.
- Нищо подобно, Юлиус. Ние евреите трябва да се подкрепяме в тежки моменти. - Дик потупа издателя по рамото. - Кажи ми, с какво мога да ти помогна?
Юлиус Хан нервно закрачи из стаята и започна да разказва за поредицата беди, сполетели компанията му през последните два месеца. Армстронг внимателно слушаше.
- Смятате ли, че може да се направи нещо? - попита накрая Хан.
- Много би ми се искало, Юлиус. Но както отлично разбираш, американският и руският сектор си имат свои закони.
- Боях се, че ще ми отговорите така - каза Хан. - Но Арно често ми е повтарял, че вашето влияние излиза далеч извън границите на британския сектор. Нямаше да ви безпокоя, ако не бях в толкова отчаяно положение.
- Отчаяно ли? - попита Армстронг.
- Опасявам се, че не може да се опише по друг начин. Ако проблемите продължат още един месец, някои от най-старите ми клиенти ще изгубят доверие в мен и може да се наложи да затворя една, дори две от печатниците си.
- Нямах представа, че е чак толкова тежко - каза Армстронг. .
- Не мога да го докажа, но имам чувството, че зад всичко това стои капитан Саквил - знаете, че никога не съм се разбирал с него. - Хан замълча за миг. - Мислите ли, че е възможно просто да е антисемит?
- Едва ли - отвърна Дик. - Но пък аз не го познавам много добре. Ще се опитам да използвам връзките си, за да видя дали не мога да ви помогна с нещо.