- Много мило от ваша страна, капитан Армстронг. Ако ми помогнете, ще съм ви вечно благодарен.
- Убеден съм в това, Юлиус.
Дик нареди на шофьора да го откара във френския се тор, където размени дванайсет бутилки „Джони Уокър“ черен етикет за каса бордо, каквото по време на неотдавнашното си посещение не беше опитал дори фелдмаршал Окинлек.
По обратния път към британския сектор реши да се отбие при Арно Шулц и да провери дали Хан му е казал всичко. Когато влезе в редакцията на „Телеграф“, с изненада откри, че редакторът не е в кабинета си. Негови заместник, чието име Армстронг все не можеше да запомни, обясни, че господин Шулц получил разрешение да посети за едно денонощие брат си в руския сектор.
- А, капитан Армстронг - каза заместникът, - сигурно ще се зарадвате да научите, че снощи отново трябваше да отпечатаме четиристотин хиляди броя.
Дик кимна и си тръгна, убеден, че всичко върви по плана му. Ако искаше да остане в бизнеса, след месец Хан трябваше да приеме условията му. Той си погледна часовника и нареди на шофьора да кара към кабинета на капитан Холит. И там, още преди капитанът да успее да отвори уста, Армстронг остави на бюрото му касата бордо.
- Не зная как го постигаш - рече Холит, отвори горното чекмедже на бюрото си и извади някакъв документ.
- Всекиму своето - отвърна Дик с израза, който предния ден бе чул да използва полковник Оукшот.
През следващия час Холит подробно му обясни клаузите на подготвения от него проектодоговор, докато не се увери, че го е разбрал и че договорът напълно го удовлетворява.
- И ако Хан се съгласи да го подпише - накрая каза Армстронг, - мога ли да съм сигурен, че този документ ще е валиден в Англия?
- Несъмнено - потвърди Стивън.
- Ами в Германия?
- Също. Уверявам те, няма да имаш никакви проблеми, макар че все още се чудя... чудя се защо Хан ще се раздели с толкова голяма част от империята си в замяна на "Телеграф".
- Да речем, че съм в състояние да реша някои от затрудненията му - като постави ръка върху касата вино, отвърна Армстронг.
- Добре. - Холит се изправи от стола си. - Между другото, Дик, документите за демобилизирането ми най-после пристигнаха. Съвсем скоро си заминавам.
- Поздравления, приятелю - каза Армстронг. - Това е прекрасна новина.
- Нали? И разбира се, ако някога ти потрябва адвокат...
Когато влезе в офиса си, Сали го предупреди, че го очаква посетител, който твърдял, че му е близък приятел, макар тя никога да не го била виждала.
Армстронг отвори вратата и видя Макс Саквил. Американецът изглеждаше изнервен. Първите му думи бяха:
- Разваляме баса, приятелю.
- Какво искаш да кажеш? - попита Армстронг, като прибра договора в горното чекмедже на бюрото си и го заключи.
- Каквото ти казах - разваляме баса. Документите за демобилизирането ми най-после пристигнаха. В края на месеца ме връщат в Северна Каролина. Чудесна новина, нали?
- Определено - отвърна Дик. - Защото след като си заминеш, Хан ще оцелее и тогава нищо няма да ми попречи да получа своите хиляда долара.
Саквил го зяпна.
- Нали няма да държиш на някакъв си бас със стар приятел, след като обстоятелствата са се променили?
- Напротив, приятелю - каза Армстронг. - Нещо повече, ако не ми платиш, до това време утре ще научи целият американски сектор. - Той седна зад бюрото си и видя, че по челото на Саквил избиват капки пот. - Знаеш ли какво ще направя, Макс? Ще се съглася на седемстотин и петдесет долара, но само ако ми ги платиш днес.
Изтече почти цяла минути преди Саквил да оближе устни.
- Няма начин - отвърна той. - Все още мога да разоря Хан до края на месеца. Просто ще трябва да поускоря нещата. .. приятелю.
Американецът изхвърча от стаята и остави Армстронг , да се чуди дали ще успее сам. Може би беше дошло време да му протегне ръка за помощ. Той вдигна слушалката каза на Сали, че не желае да го безпокоят поне час.
Когато напечата на пишещата машина двете статии, Дик внимателно ги провери и поправи няколко малки грешки. После пъхна първия лист в бежов плик без надпис и запечата. Втория сгъна и го прибра в горния джоб на сакото си. Накрая нареди на Сали да му прати шофьора и обясни на Бенсън какво иска от него, като го накара да повтори заповедта, за да се увери, че го е разбрал правилно особено това, че трябва да е в цивилно облекло.
- И не споменавай за този разговор на никого, Рег - на никого. Ясен ли съм?
- Тъй вярно, господин капитан - отвърна Бенсън, взе плика, отдаде чест и напусна стаята.
Армстронг се усмихна, натисна бутона на интеркома, за да повика Сали, и й нареди да му донесе пощата. Знаеше, че сутрешното издание на „Телеграф“ ще се появи по будките едва към полунощ. Нито един брой нямаше да стигне до американския и руския сектор поне до един часа.