Армстронг се усмихна, съблече си сакото и го провеси на стола зад бюрото на Арно. Погледна си часовника и видя, че е изминало достатъчно време. Нави си ръкавите, излезе от стаята и натисна червения бутон на стената. Всички преси спряха.
Когато се убеди, че е привлякъл вниманието, Дик викна:
- Шофьорите веднага да ми донесат всеки брой от първото издание, който успеят да открият. - Шефът на транспортния отдел се втурна навън и Армстронг се обърна към управителя на печатницата.
- Искам да махнете материала за Хан от първа страници. - Той извади от джоба си лист хартия и го подаде на смаяния печатар, който незабавно се зае да набира текста, като остави място в горния десен ъгъл за снимката на херцог Глостър.
Дик се завъртя към група работници, които чакаха следващото издание да излезе от пресите.
- Вие там! - извика той. - Унищожете и последния екземпляр от първото издание, който още не е напуснал сградата. - Мъжете се пръснаха и започнаха да събират всеки вестник, който им попаднеше, дори да бе отпреди няколко дни.
След четирийсет минути му донесоха в кабинета на Шулц макет на новата първа страница. Армстронг проучи втората статия, която беше написал сутринта - за вероятното посещение на херцог Глостър.
- Добре - след като провери макета, каза той. - Да започваме с отпечатването на второто издание.
Близо час по-късно Арно се втурна запъхтян в печатницата и с изненада завари капитан Армстронг с навити ръкави да помага при товаренето на второто издание. Дик посочи с показалец към кабинета му и след като отидоха там и затвориха вратата, му разказа какво е направил веднага щом е видял статията на първа страница.
- Успях да иззема повечето от първите броеве и да ги унищожа - рече Армстронг накрая. - Но не можах да направя нищо за двайсетината хиляди броя, откарани в руския и американския сектор.
- Какъв късмет, че сте реагирали толкова бързо - отвърна Арно. - Аз съм виновен, че не се върнах по-рано.
- Няма за какво да се самообвиняваш - каза Дик. - Но твоят заместник е надвишил правомощията си, като е отпечатал статията, без да си направи труда да я съгласува с мен.
- Удивен съм. Обикновено на него може да се разчита.
- Нямах друг избор, освен незабавно да го уволня. -Армстронг го погледна право в очите.
- Не сте имали друг избор - повтори Шулц. - Естествено. Но се боя, че злото вече е сторено.
- Не съм сигурен, че те разбирам - каза Дик. - Успя да събера почти всички вестници.
- Да, ясно. Всъщност не бихте могли да направите повече. Но точно преди да мина през контролния пункт си купих „Телеграф“ в руския сектор. Едва се бях прибрал вкъщи, когато ми се обади Юлиус и ми каза, че през последния час телефонът му не преставал да звъни - търсел го най-вече уплашени разпространители. Обещах му веднага да дойда и да проверя какво се е случило.
- Можеш да предадеш на приятеля си, че на сутринта лично ще проведа пълно разследване - отвърна Армстронг, спусна ръкавите си и си облече сакото. - Тъкмо товарех второто издание, когато ти пристигна, Арно. Ще бъдеш ли така добър да поемеш нещата в свои ръце? Жена ми...
- Разбира се, разбира се - рече редакторът.
На излизане от сградата в ушите на Дик отекваха думите на Шулц: „Не бихте могли да направите повече, капитан Армстронг, не бихте могли да направите повече“.
Беше съгласен с него.
Не се изненада, когато рано на следващата сутрин му се обади Юлиус Хан.
- Ужасно съжалявам за първото ни издание - каза Армстронг.
- Вие не сте виновен - отвърна издателят. - Арно ми обясни, че без вашата намеса положението е щяло да бъде още по-ужасно. Но се опасявам, че се нуждая от нова услуга.
- Ще направя всичко по силите си, Юлиус.
- Много любезно от ваша страна, капитан Армстронг. Възможно ли е да се срещнем?
- Другата седмица устройва ли те? - като небрежно прелистваше страниците на бележника си, попита Дик.
- Боя се, че въпросът е неотложен. Мислите ли, че бихте могли да ми отделите време днес?
- Хм, моментът не е много удобен - погледна към празната страница Армстронг, - но следобед имам друга среща в американския сектор. Предполагам, че ще успея да се отбия някъде към пет - но само за петнайсет минути, нали разбираш?
- Разбирам, капитан Армстронг. Ще съм ви много признателен, ако ми отделите дори само десет.
Дик усмихнато затвори слушалката, отключи горното чекмедже на бюрото си и извади договора. През следващия час провери клаузите, за да се убеди, че са предвидени всички възможности. Прекъсна го само полковник Оукшот, който го поздрави за статията относно предстоящата визита на херцог Глостър.