- Първокласна работа - похвали го той. - Първокласна.
След продължителен обяд в офицерския стол Армстронг разчисти бюрото си от писмата, на които Сали от седмици го молеше да отговори. В четири и половина нареди на редник Бенсън да го откара в американския сектор. Джипът спря пред редакцията на „Берлинер“ в пет и нещо. Нервният Хан го очакваше на стъпалата пред сградата и бързо го отведе в кабинета си.
- Отново се извинявам за снощното ни първо издание - започна Армстронг. - Вечерях с един генерал от американския сектор, а Арно за съжаление беше при брат си в руския, така че нито един от двама ни нямаше представа какво е направил неговият заместник. Веднага го уволних, разбира се, и наредих пълно разследване на случая. Ако към полунощ не бях минал през гарата...
- Не, не, вие по никакъв начин не сте виновен, капитан Армстронг. - Хан замълча за миг. - Но няколкото броя, които стигнаха до американския и руския сектор, бяха повече от достатъчно, за да предизвикат паника сред някои от най-старите ми клиенти.
- Много съжалявам - отвърна Дик.
- Боя се, че са попаднали в лоши ръце. Днес ми позвъниха един-двама от най-сигурните ми доставчици и поискаха в бъдеще да им се плаща предварително, а след извънредните разходи през последните два месеца това няма да е лесно. И двамата знаем, че зад всичко това стои капитан Саквил.
- Послушай съвета ми, Юлиус - каза Армстронг. - Изобщо не споменавай името му във връзка с този инцидент. Нямаш доказателства, абсолютно никакви доказателства, а той няма да се поколебае да затвори компанията ти, ако му дадеш и най-малкия повод.
- Но капитан Саквил систематично съсипва компанията ми - възрази Хан. - И не зная нито какво съм му направил, нито как да го спра.
- Не се притеснявай толкова, приятелю. От известно време работя в твоя полза и може би успях да намеря изход.
Издателят се помъчи да се усмихне, но не изглеждаше убеден.
- Как би се чувствал - продължи Дик, - ако до края на месеца успея да уредя да върнат капитан Саквил в Америка?
- Това ще реши всичките ми проблеми - въздъхна Хан. Но скептичното му изражение не се промени. - Само да можеше да го върнат...
- До края на този месец - повтори Армстронг. - Трябва да отбележа, Юлиус, че това ще изисква много маневрира»] не на най-високо равнище, да не споменавам...
- Всичко. Готов съм на всичко. Само ми кажете какво искате.
Дик извади договора от вътрешния си джоб и го постави на бюрото.
- Подпиши това, Юлиус, и аз ще се погрижа да върнат Саквил в Щатите.
Хан прочете четирите страници, първо бегло, после по-бавно. Накрая вдигна поглед и тихо каза:
- Нека се уверя, че правилно съм разбрал последствията от този договор. - Той пак замълча и взе документа. -Вие получавате правата върху разпространението на всичките ми издания в чужбина.
- Да - лаконично потвърди Армстронг.
- Предполагам, че имате предвид Великобритания. - Издателят се поколеба. - И доминионите.
- Не, Юлиус. Целия свят.
Хан отново прочете договора и като стигна до съответната клауза, мрачно кимна.
- И в замяна ще получавам петдесет процента от приходите.
- Да - отвърна Дик. - В края на краищата, нали самият ти ми каза, Юлиус, че се готвиш да потърсиш британска компания, която да те представлява след изтичането на сегашния ти договор.
- Вярно е, но тогава не знаех, че сте в издателския бранш.
- През целия си живот съм бил. И след като ме демобилизират, ще се върна в Англия, за да се заема със семейния бизнес.
Хан се озадачи.
- И в замяна на тези права аз ще стана единствен собственик на „Телеграф“. - Той отново замълча. - Нямах представа, че вестникът е ваш.
- Нито пък Арно, затова трябва да те помоля да го запазиш в най-строга тайна. Дадох за акциите му много над пазарната им цена.
Хан кимна, после свъси вежди.
- Но ако подпиша този документ, вие можете да станете милионер.
- А ако не го подпишеш - рече Армстронг, - може да фалираш до края на месеца.
Двамата се спогледаха.
- Явно сериозно сте обмислили проблема ми, капитан Армстронг - каза накрая издателят.
- Само за да защитя интересите ти - отвърна Дик.
Хан не отговори и Армстронг продължи:
- Нека ти докажа добрата си воля, Юлиус. Ако на първи идващия месец капитан Саквил все още е в страната, няма да те карам да подписваш договора. Ако дотогава го върнат в Америка, ще очаквам да поставиш името си отдолу на същия ден. Засега, Юлиус, ще ми е достатъчно да си стиснем ръцете.
Хан помълча още няколко секунди.
- Съгласен съм - накрая рече той. - Ако до края на месеца този човек напусне Германия, ще подпиша договора във ваша полза.