Двамата се изправиха и тържествено си стиснаха ръцете.
- Трябва да тръгвам - каза Армстронг. - Ще се наложи да се срещна с доста хора, за да уредя да демобилизират Саквил за три седмици.
Хан само кимна.
Дик освободи шофьора и измина пеш деветте преки до жилището на Макс за обичайния им покер в петък вечер. Студеният въздух проясни мислите му и когато пристигна, той вече беше готов да изпълни втората част от плана си.
Американецът нетърпеливо размесваше колодата.
- Налей си бира, приятелю - каза той, когато Армстронг зае мястото си на масата, - защото тази вечер ще загубиш.
Два часа по-късно Армстронг водеше с около осемдесет долара и Макс нито веднъж не бе облизал устни. Той отпи голяма глътка от бирата си.
- Не ми е приятно да мисля - рече Саквил, - че ако до края на месеца Хан все още е в бизнеса, ще ти дължа още хиляда - това направо ще ме съсипе.
- В момента шансът, изглежда, е на моя страна, трябва да го призная. - Дик му подаде първата карта. - Но има обстоятелства, при които бих могъл да се съглася да развалим баса.
- Само ми кажи какво да направя! - Макс хвърли картите си на масата. Армстронг се престори, че съсредоточено разглежда двоите.
- Всичко, Дик. Готов съм на всичко. - Саквил замълча за миг. - Освен да убия проклетия шваба.
- Какво ще кажеш да му помогнеш пак да се върне бизнеса?
- Не съм сигурен, че те разбирам.
Армстронг сложи картите си на масата и погледна американеца в очите.
- Искам да се погрижиш Хан да получава достатъчно електричество и хартия и да му помагаш за всичко, за което се обърне към теб.
- Каква е причината за тази внезапна промяна? - подозрително попита Макс.
- Всъщност е съвсем просто. Хванах се на бас с едни будали от британския сектор, че след месец Хан няма да е фалирал. Така че ако се съгласиш, ще спечеля много повече от хиляда долара.
- Хитро копеле си ти! - Саквил облиза устни за пръв път тази вечер. - Нямаш проблеми. - И му протегна ръка
Армстронг я пое и сключи втория си договор за деня.
След три седмици капитан Макс Саквил се качи на самолета за Северна Каролина. Не му се бе наложило да плати повече от няколкото долара, които загуби в последната им игра на покер. На първи следващия месец го замен майор Бърни Гудман.
Същия следобед Армстронг отиде в американския сектор, за да се срещне с Юлиус Хан, който му подаде подписания договор.
- Не съм съвсем сигурен как сте успели да го постигнете - каза издателят, - но трябва да призная - от вашата уста в Божиите уши.
Стиснаха си ръцете.
- Надявам се да имаме дълго и плодотворно сътрудничество - бяха прощалните думи на Дик. Хан не отговори.
Армстронг се прибра в жилището си рано и съобщи на Шарлот, че документите за демобилизацията му най-после са готови и че до края на месеца ще напуснат Берлин. Каза й също, че са му предложили правата върху изданията на Юлиус Хан в чужбина, което означавало, че започна работа още от момента, в който самолетът кацне в Лондон. И закрачи из стаята, като излагаше идея след идея, ала Шарлот не възрази, защото се радваше, че заминават. Когато накрая съпругът й замълча, тя го погледна и рече:
- Моля те, седни, Дик, защото и аз имам да ти казвам нещо.
Армстронг съобщи на лейтенант Уейкъм, редник Бенсън и Сали, че с радост ще ги приеме на работа след като напуснат армията, и тримата отговориха, че ще го потърсят веднага щом се уволнят.
- Страхотно се справи в Берлин, Дик - каза му полковник Оукшот. - Всъщност не зная как ще те заменим. Нещо повече, след блестящото ти предложение за сливане на „Телеграф“ и „Берлинер“ навярно изобщо няма да се наложи.
- Това беше очевидното решение - отвърна Армстронг. - Ще си позволя да прибавя, че за мен беше удоволствие да работя при вас, господин полковник.
- Много мило от твоя страна, Дик - рече Оукшот, после сниши глас. - Самият аз съвсем скоро трябва да се демобилизирам. Когато се върнеш в цивилния живот, съобщи ми, ако ти попадне нещо подходящо за стар войник като мен.
Армстронг не си направи труда да се отбие при Арно Шулц, но Сали му каза, че Хан му предложил да стане главен редактор на новия вестник.
Последното му посещение преди да предаде униформата си на интенданта бе в кабинета на майор Тюлпанов в руския сектор и по този случай разузнавачът го покани на обяд.
- За мен беше истинско удоволствие да следя успеха ти с Хан, Луби - каза Тюлпанов. Ординарецът им наля водка и руснакът вдигна чашата си.
- Благодаря - каза Дик. - Постигнах го с ваша помощ.
- Не бъди скромен - отвърна майорът. - Но не винаги ще е така, Луби. - Армстронг повдигна вежди. - Може и да си успял да си осигуриш правата за разпространение в чужбина на по-голямата част от немската научна продукция, но не след дълго тя ще остарее и тогава ще ти трябват най-новите руски проучвания. Разбира се, ако искаш да запазиш челните си позиции.