- И какво очаквате в замяна? - като загреба лъжичка хайвер, попита Дик.
- Засега нека просто кажем, Луби, че от време на време ще поддържам връзка с теб.
18. ДЕЙЛИ МЕЙЛ
13 април 1961
Гласът от космоса: „Как го направих“. Гагарин разказва на Хрушчов за синята Земя
Хедър му донесе чаша кафе без мляко. Таунсенд вече съжаляваше, че се е съгласил да даде интервюто, особено на стажант репортер. Някои издатели обичаха да четат за себе си в собствените си вестници, но Таунсенд не беше сред тях. Брус Кели обаче му бе заявил, че това ще е от полза за вестника и имиджа му, и Кийт неохотно бе отстъпил.
На два-три пъти тази сутрин едва не го отмени, но постоянните телефонни разговори и съвещания просто не му оставиха време. И после Хедър му съобщи, че младата репортерка чака във фоайето.
- Да я поканя ли? - попита секретарката.
- Да. - Той си погледна часовника. - Но не искам да остане дълго. Преди утрешното заседание на борда трябва да прегледам с теб някои неща.
- Ще вляза след петнайсетина минути и ще ви кажа, че ни търсят от чужбина.
- Добра идея - отвърна Кийт. - Но нека е от Ню Йорк. Кой знае защо, това винаги ги кара да си тръгват малко по-бързо. А ако се наложи, използвай номера с Андрю Блакър.
Хедър кимна и излезе. Таунсенд прокара показалец по дневния ред на заседанието на борда. Спря се на седма точка. Нуждаеше се от повече информация за „Уест Райдинг Груп“, ако искаше да получи подкрепата на директорите. Даже да му дадяха картбланш, пак щеше да се наложи да сключи сделката по време на пътуването си в Англия. Всъщност, ако решеше, че си струва, щеше да замине направо за Лийдс.
- Добро утро, господин Таунсенд.
Кийт вдигна поглед, но не отговори.
- Секретарката ви ме предупреди, че сте извънредно зает, така че ще се опитам да не ви губя времето - бързо прибави репортерката.
Той продължаваше да мълчи.
- Аз съм Кейт Тълоу. Работя в „Кроникъл“.
Таунсенд излезе иззад бюрото си, ръкува се с младата журналистка и я настани на удобно кресло, обикновен запазено за членове на директорския борд, главни редактори или важни клиенти. После зае стола срещу нея.
- Откога сте в компанията? - попита Кийт, докато момичето вадеше от чантата си стенографски бележник и молив.
Тя кръстоса крака.
- Едва от няколко месеца, господин Таунсенд. Постъпих в „Кроникъл“ като стажантка след като завърших колежа. Това е първото голямо интервю, което ми възлагат.
Таунсенд се пръв път в живота си се почувства стар, въпреки че съвсем наскоро беше отпразнувал трийсет и третия си рожден ден.
- Говорите с акцент - каза той. - Откъде сте?
- Родена съм в Будапеща, но по време на революцията родителите ми избягаха от Унгария. Единственият кораб на който успяха да се качат, заминаваше за Австралия.
- И дядо ми е избягал в Австралия - рече Кийт.
- Заради революция ли? - попита репортерката.
- Не. Той беше шотландец и просто е искал да се махне колкото може по-надалеч от англичаните - засмя се той. Наскоро сте получили награда за млад писател, нали? Таунсенд се помъчи да си спомни кратката информация която му бе подготвила Хедър.
- Да. Миналата година наградите раздаваше Брус и так се озовах в „Кроникъл“.
- С какво се занимава баща ви?
- В Унгария беше архитект, но тук е само общ работник. Властите не признават дипломата му и профсъюзите не проявяват голямо съчувствие.
- И аз не съм в блестящи отношения с тях - каза Кийт. - Ами майка ви?
- Простете, ако съм груба, господин Таунсенд, но ми с струва, че аз трябваше да ви интервюирам.
- Да, разбира се - отвърна той. - Добре, давайте. - Без да съзнава, че я смущава, Кийт я погледна. Никога не беше виждал толкова пленителна жена. Имаше дълга тъмна коса, която падаше върху раменете й. Съвършеното й овално лице все още не бе съсипано от австралийското слънце. Подозираше, че простият й, добре ушит светлосин костюм е по-официален от обичайните й дрехи, но тя все пак интервюираше шефа си. Госпожица Тълоу отново кръстоса крака и полата й леко се повдигна. Той се опита да не свежда поглед.
- Да повторя ли въпроса, господин Таунсенд?
- Хм... Извинете ме.
Хедър влезе в кабинета му и с изненада ги завари седнали в „директорския“ ъгъл на стаята.