— Справедливо? Мили Боже, да не би да съм създал чудовище?
— Така ти се пада. Не исках да дойда с теб в къщата на Бабин. Но не знаех какъв приток на адреналин може да осигури подобно преживяване. Аз съм любопитен по природа. И искам отново да го усетя и да го изследвам.
Гарет въздъхна.
— Това тук не е компютърна игра, Поли.
— Да, не е. Различно е. И може би по-забавно. — Кимна. — Сега мисля да вляза вътре и да накарам Дардън да се размърда. В момента се чувства като по-висшестоящ от мен. Искам да му кажа, че не само съм гений, но и колко ценна помощ съм ти оказал в къщата на Бабин онази нощ. Справих се дори по-добре от него.
Емили го погледна с нескрита изненада. Общото им приключение очевидно бе изградило между тях връзка, която бе победила неприязънта на Гарет към него. И не само това, а бе отворило и вратичка за Поли — нещо, което тя не бе очаквала.
— Дардън май си е ударил лошо главата — измърмори Гарет. — О, добре, Поли, но имаш още много да учиш.
— Звучиш покровителствено като баща — каза Емили.
— Не съм баща на никого. Нито на Поли, нито на теб. — Обърна се към Ирана. — Нали, Ирана?
— От теб ще стане много добър баща — каза Ирана. — Трябва само възможност и практика.
Емили смени темата.
— Какво каза Поли за превода?
— Ще го направи… Макар и неохотно.
— Не е така забавно, като да играеш на Джеймс Бонд — каза Емили с безстрастно лице. — Но, както и да е, сигурна съм, че се е съгласил, след като си поговорил бащински с него.
Гарет я изгледа.
— Ще ти го върна, да знаеш. — И продължи: — Обади се Фъргъсън и ми докладва за тримата индустриалци, които си имат работа с Бабин. Казах му, че засега се интересуваме единствено от Джослин. — Направи пауза. — А той ми каза, че лая под грешното дърво.
— Защо?
— Джослин бил абсолютно надежден. И чист. Има съпруга и две деца в колежа, които също са абсолютно чисти. Бизнес трансакциите му са открити и законни. Той е невероятно религиозен. Дарява голяма част от приходите си на църквата и също толкова голяма част отделя за благотворителност.
Преди две години си взел отпуск и прекарал четири месеца в Етиопия с мисионерска група. Работил толкова усърдно и неуморно, че имунната му система се сринала и се разболял от треска. И се наложило да го изпратят с кораб у дома.
Емили поклати глава.
— Бабин не ти е казал истината. Трябва да е бил някой от другите.
— Може би — каза Гарет. — Но не мисля така. Направих всичко възможно да изплаша Бабин до смърт. Не мисля, че би ме излъгал. А и имам достатъчно опит да позная кога ме лъжат.
— Но не изглежда никак вероятно да е Джослин — каза Ирана. — Едно е да даваш пари на бедните и нещастните и съвсем друго — да живееш сред тях и да им помагаш.
— Или е много умен — каза Гарет. — И готов да прибегне до крайности, за да запази имиджа си. Готов съм да заложа на казаното от Бабин. Едва когато се уверя, че съм сгрешил, ще тръгна по друга пътека.
— Възможно е Джослин да не знае какви ги върши Бабин.
— Той очевидно е умен. Ако не беше, нямаше да постигне такъв успех. Ще бъде трудно да го заблудим. Освен ако умишлено не затвори очите си. Той е дал правомощия на Бабин да сключи сделката с Николай Зелов за книгата и амулетите. — Добави: — А „Книга за живите“ ги е насочила към чука. Или поне към мястото, където се е предполагало, че е чукът.
— Но ако е изключително богат, защо са му още пари?
— Във фонда, спасил Николай, имало милиарди, помниш ли? А милиардите са на власт. На някои хора парите все не им достигат. Готови ли сте да тръгваме?
— Веднага щом нахвърля дрехите си в куфара.
— Аз вече го направих. Мисля някъде по пътя да купим дрехи на Ирана. — Погледна я. — Няма ли да промениш решението си?
Тя поклати глава и каза тихо:
— Ще дойда с теб до края, Гарет.
— Точно от това се страхувах. — Сви рамене. — В такъв случай, отивам да спася Поли… или Дардън и да изчезваме оттук.
— Отиваме да видим Джослин? — запита Ирана.
— Не веднага. Искам първо да видим дали няма да намерим в „Книга за живите“ нещо, което да го накара да поиска да разговаря с нас. Искам още да знам как се вписва във всичко това митрополит Димитри.
Емили смръщи вежди.