— Мислиш ли, че Джослин е поръчал да го убият?
— Както казах, всичко е възможно.
— Може би дори вероятно. Стонтън ми каза, че е изпратил Борг да свърши някаква работа. — Спомни си и нещо друго. — И дори спомена Париж. — Поклати глава. — Защо? Отмъщение за това, че е говорил с теб?
— Или за да му попречат да ми каже нещо друго. Или да се опитат да ми припишат убийството му. Чу Фъргъсън. Не бе доволен от мен.
— Да, чух го. — Замисли се. — Но дали той ти повярва? Ще ти създаде ли проблеми?
— Вероятно ми е повярвал. Знае, че не лъжа. Ако ми създаде проблеми, то ще е само защото в момента ми е ядосан. Обаче няма да направи нищо, което би могло да му попречи да получи гърнето със злато накрая. — Отвори входната врата и я задържа за нея. — Не се тревожи за това, Емили. Мога да се справя с Фъргъсън.
— Сигурна съм, че можеш. Няма много хора, с които да не можеш да се справиш, нали? — Стисна устни. — Но все пак се тревожа. Ние сме заедно в това. Моя работа е да се тревожа и няма да успееш да ме натикаш в някой ъгъл с думите да бъда добро момиче и да те слушам за всичко.
Той се усмихна леко.
— Моите извинения. Моля те, тревожи се колкото искаш. — Огледа фоайето. — Изглежда, че всички са се разпръснали. Предполагам, че трябва да вземем ключовете си и да се приберем по стаите си. — Направи пауза. — Мога ли да те убедя да вечеряш с мен и Ирана? Искам да прекарам малко време с нея, а тя, изглежда, все още ме отбягва. Може да мине много време, преди Поли да свърши с превода.
Държеше се така, сякаш Фъргъсън въобще не се бе обаждал, а Бабин бе все още жив. Е, какво друго се очакваше от него, все пак? Беше се случило и Гарет не можеше да направи нищо в момента. Просто поредното грозно парче в този зловещ пъзел.
— Нямам нищо против, ако предпочиташ да останеш сама. — Погледът на Гарет не се откъсваше от лицето й. — Но понякога е по-добре да си с други хора. Дори такива, от които не си много доволна.
Осъзна, че не иска да е сама. Чувстваше някаква странна тежест, откакто бяха пристигнали в Екатеринбург. Спомни си чувството си, че градът е като покрит с покров. Може би беше права. Беше посетила много места по света, където все още се долавяше трагичното минало. Не трябваше да остава сама в стаята си, където може би щеше да продължи да бъде потисната и в мрачно настроение. Това щеше да бъде проява на незрялост, а и вече бе казала на Гарет всичко, което искаше да му каже. Нямаше да остане затворена тук и да позволи на спомените и отчаянието да се вселят в нея.
— Къде?
Той погледна към вратата на ресторанта в другия край на фоайето.
— Може да опитаме храната там. По-добре от рум сървис.
— Да се надяваме. — Подуши въздуха. — Помирисвам зеле. Дори в най-добрите ресторанти на Русия сервират зеле и пак зеле. Но може би ще имат блини. Тези малки палачинки могат да компенсират много неща. — Тръгна към рецепцията. — Искам да взема душ. Ще е хубаво да имам отново цяла баня за себе си. След час?
— Както кажеш. Всичко, което искаш.
Доловила странната нотка в гласа му, тя хвърли поглед през рамо, но само за да види, че лицето му е лишено от всякакво изражение. Но онова, което долови зад привидната фасада, я накара да затаи дъх.
— Това ще бъде само вечеря, Гарет.
— Знам. Прекалено е бързо. — Задържа погледа й, докато крачеше към рецепцията. — Нали точно това казах? — И тихо повтори: — Всичко, което искаш.
Гореща сексуалност.
Беше й дал всичко, което искаше, онази нощ върху разтегателния диван. Всичко, а още бе гладна. По бузите й плъзна гореща червенина, когато се сети колко много пъти той бе задоволявал този глад.
Рецепционистката приближи към тях и той най-сетне откъсна поглед от нея. И заговори на жената на руски.
Всичко, което поискаш…
— Стаите са прекрасни — каза Ирана, когато се обади на Емили след около час. — Комбинация от руска екзотика и американския разкош на „Хилтън“. Дардън се е справил блестящо.
— Изглежда, има вкус. Почти съм готова да сляза в ресторанта. Кой номер е стаята ти? Ще дойда да те взема.
— Четиристотин и тринайсет, но няма да вечерям с теб. Реших да си почина. Не спах много миналата вечер. — Направи пауза. — Искам още да ти дам възможност да бъдеш насаме с Гарет. Независимо дали заради теб, или заради него.
Мъдрата Ирана.
— Но аз искам да дойдеш.