— Не ти е лесно насаме с Гарет. Признай.
— Да.
— Е, ще трябва да се справиш без мен. И двамата сте ми приятели и искам между вас да цари мир. Постигнете го. — И добави: — А сега ще затворя и ще си поръчам храна в стаята. Ще говорим по-късно.
Емили бавно затвори. Мир? Между нея и Гарет нямаше нищо, което поне малко да напомня за мир. Онзи момент пред рецепцията бе така зареден с енергия като мига преди разразяването на торнадо.
Ирана искаше да каже, че Емили не трябва да изпитва гняв към Гарет. Но гневът все още я изпълваше, макар и постепенно надвиван от други чувства. От страха за него, от съчувствие и от чистата и непоносима сексуалност, която бе усетила и преди малко долу във фоайето. Искаше ли това да се случи? Онази нощ с Гарет бе невероятна, но за нея щеше да е по-безопасно да не се забърква с него. Бе направила само няколко малки крачки към него, но той вече й въздействаше силно. Беше прекалено уязвима.
Щеше да се обади на Гарет и да отмени вечерята.
И щеше отново да се превърне в жертвата, която бе за Стонтън. Щеше отново да се крие от страх да не бъде наранена.
По дяволите. Самоанализът и търсенето в собствената душа бяха пълни глупости. Щеше да се ръководи от инстинкта и да види как ще се развият нещата.
Грабна дамската си чанта от нощното шкафче и тръгна към вратата.
— Антон Борг — каза Фъргъсън, когато Гарет прие обаждането му на прага на стаята си. — Той е бил в асансьора с Бабин. Известен е като партньор на Стонтън.
— От Москва ли е летял за Париж?
— Не, от Танжер. Пристигнал е на летището в Париж час преди Бабин. — Направи пауза. — И е хванал самолет на „Делта“ за Ню Йорк по-малко от час след смъртта на Бабин.
— Ню Йорк?
— Изненадан си.
— Очаквах да дойде в Москва.
— Може би Стонтън е в Ню Йорк.
— Не, не е възможно.
— Защо, иначе, Борг ще лети до Ню Йорк?
На Гарет изведнъж му хрумва нещо.
— Може би не отива в Ню Йорк. А в Кънектикът. Виж, изпрати някого в Кънектикът да наглежда Николай Зелов.
— Мислиш, че той е следващата мишена?
— Не знам. Предполагам. Ще се опитам да му се обадя. А ти изпрати някого в дома му. — Затвори и започна да преглежда номерата в телефона си. Разполагаше само с домашния телефон на Зелов, не и с мобилния му. Можеше само да се надява, че си е у дома и не е пиян.
Телефонът иззвъня шест пъти, преди да се включи гласовата поща.
По дяволите.
— Зелов, ако си там, отговори ми. — Зачака. Не последва отговор. — Ако получиш съобщението ми, не отваряй вратата на никого, освен на човека, когото изпратих да те защити. Ще ти представи карта на ФБР. — Отново някой не вдигна слушалката. Затвори.
Възможно бе и да греши. Може би Зелов не бе следващата мишена. Гарет бе направил всичко възможно. Щеше да опита да се обади на Зелов по-късно. Трябваше ли да каже на Емили, че тя да се тревожи и за нещо, в което не бе сигурен?
Да, по дяволите. Нямаше да я изолира от всичко само защото искаше да я защити. Тя щеше много да се разгневи.
Но не такъв разговор искаше да водят по време на вечерята. Бе видял признаци на нещо и искаше да го остави да се разгърне.
Трябваше да признае страстта си към Емили. Сгорещяваше се и бе готов всеки път, когато я погледнеше. Не беше й се наситил онази нощ върху разтегателния диван.
Започваше да се пита дали въобще някога щеше да му е достатъчно.
Добре, престани да мислиш как да я вкараш в леглото си, каза си. Това трябваше да почака. Трябваше да й каже, че Борг е убил Бабин и може би е по петите на Зелов. След това можеха да се концентрират върху онова, което бе важно за нея.
— Обади му се пак — каза Емили след вечеря. — Все някога ще вдигне.
— Обадих му се преди вечеря и оставих друго съобщение — каза Гарет и наля малко водка в кафето си. — Може и да греша. Защо, след като досега е бил в безопасност, Зелов изведнъж ще се превърне в мишена?
— Може би Джослин е открил, че Бабин го е предал, и е дал заповед те и двамата да бъдат елиминирани. — Поклати отчаяно глава. — О, не знам. Мога да разбера защо иска смъртта на Бабин. Отмъщението е добър мотив.
— Отличен.
Да. И двамата — и тя, и Гарет — бяха движени от отмъщението. За нея бе логично Джослин да иска да накаже Бабин. Господ й бе свидетел, Емили искаше същото онзи ден в офиса на Бабин.
— Обади му се — повтори.
Гарет извади телефона си и набра номера.