— Още не отговаря. Фъргъсън сигурно скоро ще се обади и ще ни докладва за изпратения там агент. — Наля й още кафе. — Не яде много. Изпий поне кафето си.
— Разсеяна съм. — Отпи от кафето. — Ядосана и разочарована съм, по дяволите.
— Да, знаех, че ще реагираш така. Изкушавах се да не ти кажа. — Тя отвори уста, но той вдигна ръка. — Преодолях го. Не ми беше лесно, но поне не ставаше въпрос да рискувам живота ти. Знаеш толкова, колкото и аз.
Тя го гледа един дълъг миг. Беше искрен с нея. По някаква причина това му беше много трудно. Може би заради желанието му да я защити.
— Благодаря ти.
— Няма защо. Правя грешки, но се уча. — Вдигна чашката си за кафе в присмехулен тост. — За напредъка ни. — Телефонът му звънна. Като видя как тя се напрегна, той поклати глава. — Не е Фъргъсън. Дардън е. — Слуша няколко минути, после каза: — Добре, уведоми ме. — А на Емили каза: — Поли е почти готов. Дардън твърди, че стаята изглежда така, сякаш в нея е вилняла вихрушка. Навсякъде имало разпилени листи. Ще ми се обади, когато свърши.
— Добре. Поне едно нещо е както трябва. — Доизпи кафето си. — Не искам да оставам повече тук. Уморих се да седя и да чакам телефонно обаждане или нещо да се случи.
Той кимна и направи знак на келнера.
— Ще те заведа в стаята ти.
— Не е необходимо.
— Напротив. Не искам да си сама. Трябваше да ми се обадиш, след като си разбрала, че Ирана няма да слезе с теб. — Видя изражението на лицето й и сви горчиво рамене. — О, добре, де, казах напредък, а не съвършенство.
След пет минути вървяха по коридора към стаята й.
— Защо? — запита неочаквано тя.
Той сведе поглед към нея, когато застанаха на прага й.
— Защо, какво?
— Защо си така загрижен за мен? Винаги ли си бил такъв към хората?
— Да, такъв съм по природа. Но съм се научил да стоя настрани и да ги оставям да живеят собствения си живот. Беше ми необходимо дълго време. Животът ми не е бил спокоен и съм изгубил много хора, за които ме е било грижа, защото не съм се подчинил на инстинкта ми да се намеся и да издигна стени около тях. — Направи гримаса. — Но повечето хора са като теб и стените ми не им харесват. И аз трябва да се нагаждам. Поне някога мислех, че ще успея да се нагодя. Но изглежда, че не се получава, когато става въпрос за теб.
— Защото съм в ситуация, в която…
— Защото ти си ти, а аз съм егоист. Това е. Край на историята — прекъсна я той. — Не те съжалявам. Възхищавам се на куража и издръжливостта ти. Иска ми се непрекъснато да разговарям с теб. Искам да те гледам и да виждам усмивката ти. Искам отново да си легна с теб. О, да, искам го. А ако те убият, губя всичко. — Протегна ръка и я погали по бузата. — Ирана ще ми каже, че трябва да забравя за себе си и да мисля за теб. Може би някой ден ще се науча, но не сега. Мога да мисля единствено за това, какво означаваш за мен. — Наведе се и я целуна по носа. — Егоист съм.
Докосването и целувката му бяха леки, но тя ги усети като изгаряне. Не можеше да диша. Той бе толкова близо до нея, че усещаше топлината на тялото му.
Гарет отстъпи назад и се извърна.
— Ще ти се обадя веднага, щом науча нещо от Фъргъсън или от Поли. — Отдалечаваше се от нея. — Лека нощ, Емили.
Не!
— Можеш да се върнеш, Гарет.
Той спря и след секунда се обърна да я погледне.
— Защо?
— Не искам да ми се обаждаш.
Той се усмихна и закрачи към нея.
— Обещаващо. Продължавай.
— Искаш да го кажа ли? Искам само да се обърнеш към мен в леглото и да прошепнеш в ухото ми каквото имаш да ми казваш. — Направи крачка към него и постави длан на гърдите му. Усети как пулсът му се ускори под дланта й. — Защото аз също съм егоистка, Гарет. Не искам да бъда сама тази вечер.
— В такъв случай, няма да бъдеш. Каквото поискаш, помниш ли?
— Да. — Помнеше и споменът за тези негови думи караше тялото й да се топи от желание. — Това е добре. Аз също ще се опитам да ти дам това, което искаш. — Постави буза на гърдите му и прошепна: — Нямам нищо против да издигаш стени около мен. Не и тази вечер, Гарет. Искам всички други да останат отвън.
— Тогава да започнем да ги издигаме. — Протегна ръка зад гърба й и отвори вратата. — Защото има различни видове стени. — Водеше я към леглото. — И не е задължително да оформят затвор. — Побутна я нежно върху леглото и започна да я съблича. — Освен това, в стените може да има врати и прозорци и отвори, които могат да водят къде ли не.