Ръцете й трепереха, докато събличаше блузата си.
— Аз знам къде искам да водят тези тайни отвори. Побързай.
— Ти побързай. — Той бе вече гол. — Аз съм готов.
Господи, колко е красив, помисли си тя. Стройни бедра, стегнато дупе и тази чувственост, която се излъчва от него. Близостта им върху разтегателния диван бе като нагорещен мрак. А сега видът му я наелектризираше и караше нервните й окончания да тръпнат. Усещаше напрежение в гърдите си, в китките, в стомаха. Сърцето й бе натежало от копнеж и й беше трудно да диша.
— Ще стигнем там, където искаш. — Тялото му вече покриваше нейното. Помогна й да се освободи от дрехите и започна да я гали. — Но нека първо изследваме някои от вратите и прозорците.
— Не сега. — Опита се да повдигне тяло към неговото. — Готова съм.
— Шшш, тихо. — Сложи длан на рамото й и я притисна към матрака. — Още малко. — Пръстите му погалиха с непоносима нежност гърдите й. — Ето един прозорец.
През цялото й тяло премина гореща вълна, а мускулите на корема й се свиха.
— О, да. — Той се усмихна и започна леко да разтрива корема й. — Ето още един. Има толкова много прекрасни врати и прозорци.
Горя!, помисли си отчаяно тя.
Имаше нужда от това.
Той също, по дяволите. Усещаше горещината, която се излъчваше от тялото му, той не би могъл да бъде по-готов за нея. Да види тази готовност на тялото му, бе също толкова възбуждащо, колкото и ласката му.
Почти. Всеки допир на пръстите му я приближаваше…
— Обожавам да те виждам така — прошепна той. — Обичам да знам, че мога да те докарам до…
— Сега, Гарет. Не мога повече.
— Напротив, можеш. — Наведе се и я целуна по корема. — Но може би не сега. По-късно. — Намести се между краката й. — Мисля, че е време да отворим друга врата…
Тя извика високо, когато той се гмурна дълбоко и започна да се движи.
— Бяха ли достатъчно високи стените? — Запита Гарет, след като легна до нея. — И бяха ли достатъчно вратите и прозорците? Можем да опитаме отново.
Тя се засмя и се опита да възстанови равномерността на дишането си.
— Не, не можем. Не още. Дай ми възможност да… — Гарет я погали по корема и тялото й потръпна. — Или може би не.
Той се засмя.
— Не, бях отхвърлен. Мисля да те накарам да почакаш малко. Може би още цели пет минути. Това също ми харесва.
Да, това също е добре, помисли си тя. Чувстваше се прекрасно и в безопасност в прегръдките му. Тази вечер, след експлозивното начало бе различно. Имаше чувственост, но също и радост и обич, които я изненадаха. Дали не бяха породени от съзнанието, че той също имаше нужда от това и от неговото познаване на нуждите й?
— За какво мислиш? — запита той.
— За силната ти интуиция. — Целуна го нежно по рамото. — Мисля, че си забележителен, Гарет.
— Сега не е подходящият момент да се възхищаваш точно на тази моя черта — каза той. — По-скоро ми се иска да се концентрираш върху сексуалните ми таланти и размера на…
— Звънна мобилният му телефон, оставен върху нощното шкафче. Той въздъхна и погледна екрана. — Дардън. — Натисна бутона. — Поли свърши ли вече с превода? — Заслуша. — Не, ние ще слезем да го вземем. — Затвори и погледна Емили. — Чу ме. Това ли искаш?
Не, не искаше това. Искаше да остане тук с Гарет и да не става от леглото цяла седмица. Но знаеше какво трябва да направи. Кимна.
— Веднага след като взема душ и се облека.
Той наклони глава.
— Това звучи неохотно. — Целуна първо едното, а после и другото й зърно. — Затова мисля да направим компромис. — Стана от леглото и я дръпна в прегръдките си. — На всяка цена ще се заемем с работа, след като се облечем. — Побутна я към банята и я погали по дупето. — Но трябва да вземем душ. Можем да го направим и заедно…
Глава 18
— Ето. — Поли им подаде две прилежно подвързани книжки веднага, щом влязоха в стаята му. — Не само точен превод, но и приемлива форма. Не съм ли прекрасен?
— Изключителен си — каза Гарет. Прелисти книжката и подсвирна тихо. — Наистина изключително, Поли.
— Аз бях този, на когото се наложи да подвърже всичките тези страници — каза кисело Дардън. — Господи, колко досадно беше! Като всяка непривична работа.
— Няма нужда да се мусиш — каза Поли. — Отразява се на работата. Прочетох откъси от книгата. На места е дяволски отвратителна и грозна. Не заслужаваше усилията ми, но въпреки това дадох най-доброто от себе си. — Обърна се към Емили. — Виждаш ли? Не съм просто красиво лице.