— Нямам време за обяснения. — Вече крачеше към вратата. — По-късно.
— Сега.
Той й хвърли поглед през рамо.
— Добре. Трябва да тръгнем веднага! Стонтън може би вече е узнал къде сме.
Тя замръзна.
— Какво? Откъде знаеш?
— Копелето ми се обади. Разбрал е, че аз съм те измъкнал от лагера, и искаше да сключим сделка. Пратих го по дяволите. Но мисля, че е възможно да е проследил телефонното обаждане, и искам да сме напуснали острова, когато той дойде тук.
Тя поклати глава.
— А аз искам да остана. Така няма да се наложи да го търсим.
— Щях да се съглася с теб, но тук си прекалено уязвима. Има прекалено много хора, които може да разпита, и прекалено много пътища, по които може да поеме. Гърбът ни трябва да е защитен, преди да се спуснем да го преследваме.
— Тогава ти върви, но аз ще остана.
— Опаковай си багажа! — Очите му проблясваха гневно. — Не съм в настроение да споря. Животът ти виси на косъм. Ти ще тръгнеш и Ирана ще тръгне, в противен случай ще…
— Къде трябва да отида? — запита Ирана от прага. — Не трябваше да изпращаш Дардън да ти върши мръсната работа. Знаеше, че няма да му се подчиня сляпо.
— И аз щях да говоря с теб. Просто исках да ти дам възможност да започнеш да правиш плановете си. Имаш отговорности.
— Да, имам. — Ирана влезе в стаята. — И ето защо ще остана. Разбрах, че Стонтън може да дойде на острова. Ще ти помогна да приготвиш багажа си, Емили.
— Никъде няма да ходя.
— Глупаво. — Ирана се обърна към Гарет. — За нея е опасно да остане тук, нали?
— Опасно е за всички, които са ми приятели и дори бегли познати. Според Стонтън. — Погледна Емили. — Не използва теб, за да получи каквото иска, помниш ли?
— Как би могла някога да забрави?
— Да го хванем сега. Да му устроим капан.
— След като изведа теб и Ирана от острова.
— Не мога да оставя болницата — каза Ирана. — Имам отговорности. Пациенти.
— Вече не. Казах Дардън да те предупреди. Уреди им транспорт до Атина.
Ирана стисна ръце в юмруци.
— Нямаш право.
— Въпреки това. По-добре е да ги преместим, отколкото да бъдат изклани. Сестрите ще заминат с тях. Можеш да се качиш в лодката с тях или да дойдеш с нас.
Емили го гледаше с объркване и гняв. Гарет ръководеше действията им, без да обръща никакво внимание на думите на Ирана и Емили.
— Може би Ирана трябва да замине. Тя няма нищо общо с това. Но аз никъде няма да отида.
— Грешиш, по дяволите! — Ръцете му стиснаха раменете й, очите му мятаха мълнии. — Няма да дам на Стонтън повече нищо, което е мое. Вече взе прекалено много.
— Пусни ме! — процеди тя през стиснати зъби.
— Пусни я, Гарет — намеси се Ирана. — Силата няма да я принуди да ти се подчинява. Щеше да го проумееш, ако можеше да разсъждаваш трезво. — Направи пауза. — Какво ти е отнел Стонтън?
— Няма значение. — Ръцете му отслабиха хватката си, след това се отпуснаха встрани от тялото. — Нека само да кажем, че Стонтън успя да превърне всичко това в лично отмъщение.
— И откъде знаеш, че идва насам?
— Обади ми се. Съвсем преднамерено. И задържа разговора, докато проследи местоположението ми. Искаше да мисля, че е още в Афганистан, но е възможно да е било номер. Няма да приема никакъв риск.
— Защо не затвори? — запита Емили. — Или искаше да го накараш да дойде тук толкова много, колкото и аз?
— Какво искаш да кажа? Да, искам да го заловя. Но не по тази причина не затворих. А сега се облечи.
Тя го погледна втренчено за миг, после се завъртя на пети, отиде в банята и затръшна вратата. Загледа се в отражението си в огледалото над мивката. Мрачно си помисли, че не личи да се страхува. Но страхът бе там и от него й прилоша леко. Забелязваше промяна у Гарет от мига, в който я бе събудил. Вече не долавяше у него жизнеността и чувствеността, които бе усетила вечерта. Преди никога не я бе смущавал фактът, че той може да бъде опасен и смъртоносен. Но сега от него се излъчваше експлозивност, която я плашеше.
Нещо се бе променило.
Всичко се бе променило. Стонтън идваше. И битката щеше да започне отначало.
Не, нямаше. Тя нямаше да го позволи. Трябваше да сложи край.
Трябваше да убие Стонтън.
— Тя може и да не тръгне с теб — каза Ирана. — Мисля, че подходи погрешно.
— Нямам време да бъда дипломатичен.