— Очевидно. — Погледът й обходи лицето му, сякаш търсеше нещо. — Как мога да ти помогна?
— Да се качиш в онази лодка и да изчезнеш от острова.
— Мислиш, че пациентите ми са в опасност?
— Мисля, че Стонтън е луд и садист. И още, че обича да дава примери за назидание на другите. Иска Емили и вече е доказал, че е готов да елиминира всекиго, който му застане на пътя. — Погледна часовника си. — Не знам колко време имаме. Знам, че не се справям добре със ситуацията, но трябва да ми вярвате. Хайде, слез до пристанището и се качи в лодката.
— Може би ще успея да убедя Емили да се качи в лодката с мен. Мога да й кажа, че имам нужда да ми помага с пациентите.
Той поклати глава.
— Искам да е с мен. Тя е мишената. Останалите сме просто средство да се добере до нея. — Смръщи вежди. — А тя се бави. — Отиде до вратата на банята и почука. — Емили.
Не последва отговор.
— По дяволите! — Отвори рязко вратата.
Нямаше никого в банята. Малкото прозорче бе отворено и бризът развяваше завесите.
— По дяволите, аз съм идиот! — Завъртя се на пети. — Трябваше да се досетя, че… Какво знае тя за острова? Къде може да се е скрила, Ирана?
— Само на плажа. — Ирана смръщи вежди, опита се да мисли по-бързо. — Болницата. Фарът. Ще дойда с теб.
— Не, аз ще я намеря. Ти се качи в лодката.
Ирана бавно кимна.
— Да, такива са задълженията ми в момента. Пациентите и сестрите. Ще отида да се уверя, че всички са напуснали болницата.
— Дардън трябва вече да се е погрижил… — Нямаше смисъл да спори с нея. Ирана щеше да постъпи така, както смяташе за правилно. — Слез на пристанището възможно най-бързо. Ще се обадя на Дардън и ще му кажа, че отиваш.
Излезе с широка крачка от вилата и огледа огрения от лунната светлина плаж.
Емили не можеше да има повече от няколко минути преднина, но не се виждаше никъде.
Съмняваше се, че би отишла в болницата. Не можеше да бъде сигурна дали Ирана няма да се върне там, а със сигурност не би искала някой да обърква намеренията й.
Тръгна към фара.
— Ще бъдем в Атина след трийсет минути — каза Дардън, когато Гарет се свърза с него след малко повече от час.
— Намери ли Емили?
— Не, по дяволите — отговори Гарет. — Не беше във фара. Претърсих и всяка празна къща по плажа, но нито следа от нея. Върнах се и претърсих болницата, която наистина е като лабиринт.
— Звучиш малко напрегнат. Възможно е всичко да бъде наред. Не знаем със сигурност, че Стонтън е на път към острова.
— Аз съм достатъчно сигурен. И по-добре да съм предположил правилно. Ирана ще ме одере жив, щом разбере, че сме преместили пациентите й напразно.
— Е, може би имаш повече време, отколкото мислиш.
— А може би по-малко. По мое предположение, Стонтън се е намирал на място, което би му позволило да стигне до която и да е точка на света за минимално време. Виж, не мога да говоря повече. Трябва да я открия. Ще ти се обадя, след като претърся целия остров. — И затвори.
Къде беше тя, по дяволите?
Излезе от болницата и закрачи по плажа, обзет от отчаяние.
Кое бе следващото място? Съмняваше се, че е напуснала района. Знаеше, че ако го направи, ще трябва да търси помощ от непознатите, които живееха на острова. Емили не се криеше от никого другиго, освен от него, и не би искала нечия намеса в работите си. Беше готова да нападне.
Замръзна, когато осмисли току-що преминалата през главата му мисъл.
Нападение.
Защо, тогава, бе предположил, че ще е тук, на плажа? Тя не би се крила, безпомощна, в очакване Стонтън да я намери. Щеше да е там, където според нея щеше да отиде Стонтън.
Вдигна поглед към къщата си, която проблясваше като слонова кост на лунната светлина.
Там щеше да отиде Стонтън.
Да.
Затича по пътеката. Беше на средата й, когато чу шума от перките на хеликоптер в далечината. Голям хеликоптер. Летеше ниско, над водата. Приближаваше се към тях от изток.
По дяволите.
Застанала на терасата на къщата на Гарет, Емили виждаше сините светлини на хеликоптера да се отразяват във водата, докато той се приближаваше от изток.
Мускулите на стомаха й се свиха. Не позволявай да ти прилошее. Поеми си дълбоко въздух.
— Трябва да изчезнем бързо. Стонтън ще е тук след десет минути.
Обърна се рязко и видя Гарет да се приближава към нея. Изражението му…