— Относително криене — каза Гарет. — Освен ако не искаш папараците да почукат на вратата ти. — Загледа Ирана, която се приближаваше по коридора към тях. — Да видим как ще реагира Ирана. Експлозията в болницата може да се окаже нищо, сравнена с нея. — Повиши глас с приближаването на Ирана. — Всичко уредено ли е вече?
— Доколкото може да се очаква. Болните не приемат добре промяната, но сестрите тук ще се погрижат добре за тях.
— Наистина ли? — Гарет присви очи. — Това звучи… сякаш ще останат тук за постоянно.
— А ти какво очакваш? Не съм глупачка. Стонтън иска да ти причини огромна болка. Взриви болницата ми. Аз съм много по-ценна. Сигурна съм, че с удоволствие би убил и мен. Ще трябва да се скрия някъде заради твоята безопасност.
— Изпитвам облекчение да узная колко си разумна.
— Обикновено съм разумна. Пациентите ми ще получат добра грижа. Не са в опасност. Ти си този, за когото трябва да се тревожа. Трябва да се погрижа за твоята безопасност. Трябва да има причина, поради която Бог ни е свързал. — Погледна Емили. — Добре ли си?
— Да.
— Ще дойдеш ли с мен, ако те помоля? Ще ти намеря добра работа.
Емили поклати глава.
— Не мисля. — Дари я с бърза прегръдка. — Грижи се за себе си. Ако имаш нужда от мен, ще дойда при теб. — Погледна Гарет. — Грижи се и за Гарет. Той мисли, че няма нужда от грижи, но не обръщай внимание на протестите му.
— Като теб? — запита Гарет.
Тя се усмихна.
— Точно като мен. — Обърна се към Дардън. — Гарет ще иска от теб да ме скриеш някъде. Нали така? А аз ще ти кажа какви са моите изисквания. Не ме интересува къде ще ме заведеш, но искам да мога да работя. Мислех си за медицинско заведение в Африка или Южна Америка. През следващите няколко месеца. По тези места на света винаги имат нужда от помощ. Ще проверя какви са възможностите и ще обсъдим въпроса.
— Налага се да заминеш веднага — каза Гарет. — Обсъждайте го по пътя.
Тя кимна.
— След като предам бележките по състоянието на пациентите си на сестрите. — Обърна се. — Вече изпратих моите сестри обратно по домовете им и им казах да не излизат, ако не е крайно необходимо. — Усмихна се през рамо. — Казах им, че ще ги наема отново, когато ми построиш по-голяма и по-функционална болница. Ако имам диагностична клиника, вероятно ще трябва да наема и повече персонал.
— Сигурен съм, че ще се справиш — каза сухо Гарет. — А клиниката вероятно ще съперничи на онази в „Джонс Хопкинс“.
— Възможно е. Добре е за душата ти да харчиш парите си за неща, които си струват. От което следва, че колкото пари даваш за болницата ми, толкова по-добре ще се отнасям с теб. — Тръгна с широки крачки по коридора към стаята на сестрите.
Дардън се засмя тихо.
— Каква философия! Надявам се само да не доведе душата до банкрут. — Гледаше втренчено след Ирана. — Ще я наглеждам и ще проверя дали сестрите няма да ми позволят да отпечатам информацията на техния принтер.
— Побързай. Ще те чакаме при асансьора.
Емили смръщи вежди, като видя Ирана да се усмихва на сестрата зад бюрото. Лъчезарната й усмивка, която бе привлякла Емили към нея от мига на първата им среща. — Тя ще бъде ли в безопасност?
— От Стонтън, да — отговори Гарет и я хвана за лакътя. — Не мога да обещая нищо друго. Особено ако реши да отиде в дивата Африка. Ще трябва да се справя със СПИН, лъвове и тигри. Но тя не би приела нищо, което да не е предизвикателство.
— Пациентите бяха отведени в „Света Сесилия“ — каза Борг на Стонтън, като се върна до наетата кола, паркирана на пристанището. — Искаш ли да отидем там?
— Разбира се — отговори Стонтън раздразнено. — Макар да се съмнявам, че Гарет и Емили ще бъдат там. Той знае, че ще проверя.
— Ирана Повак?
— Тя е възможност.
Имаше нужда от следа, по която да тръгне, по дяволите. Надяваше се, че ще успее да залови Емили по време на нападението над острова. Но нападението се оказа прекалено открито за обществеността. А когато бе нает, на Стонтън бе дадено ясно да разбере, че трябва да бъде не само упорит и активен, но и дискретен. А взривяването на болницата в никакъв случай не би могло да се нарече дискретно. Беше се погрижил да не остави следи. Наемниците, на които бе платил, нямаше да проговорят, но бе възможно някой да го е видял. Изпитваше раздразнение, че трябва да мисли за такива тривиални неща. Макар да се съмняваше, че Гарет ще погледне на това като на нещо дребно и маловажно. Искаше да даде отдушник на гнева си и да отправи предизвикателство. Трябваше да намери начин да му нанесе удар. Гарет му бе отнел Емили. Не можеше да остави това ненаказано.