Емили беше много гладна, както с изненада откри.
— Да. Храната е достатъчно. — Седна до масата. — Но първо кафето.
Той напълни чашата й.
— Сметана?
Тя поклати глава.
— Пия го черно. Някога го пиех със сметана, но съм била на толкова горещи точки по света, където дори не можеш да мечтаеш за сметана, че се научих да го пия черно. В живота почти винаги става въпрос за навик. А ти как пиеш кафето си?
— Черно с малко водка в него.
Тя повдигна вежди.
— Е, и това ако не е необичайно!
— И баща ми пиеше така кафето си. Понякога ми даваше да отпия, но след като навърших седем. Не знаех, че има хора, които пият кафето си по различен начин, докато не станах на десет. — Усмихна се и си наля чашка черно кафе. — Бях много разочарован. Защото не навсякъде можеш да получиш водка в кафето си.
— Цяло чудо е, че не си се превърнал в алкохолик.
Той поклати глава.
— Аз подбирам внимателно пороците си. И винаги знам какви ще бъдат последиците.
— Баща ти е знаел какви ще бъдат последиците и пак е смятал за забавно да ти дава да отпиваш.
— Точно така. Понякога човек научава повече от примери, отколкото от празни думи. — Отпи от кафето си. — Говори ми. Разкажи какво пишеше в доклада за Зелов.
— Както казах, Зелов бил само един от конците в гоблена на Распутин. — Сведе поглед към чашката си. — Но ми се струва, че докладът не е съвсем изчерпателен и че има още. Името Зелов като че ли се споменава в особено важни моменти от живота на Распутин. Когато нещо се е случвало, на заден фон винаги е можел да бъде видян Зелов.
— Интересно. Например?
— Казах ти, че Зелов бил идолът на Распутин. И особено когато станал член на сектата на „Христововерните“. Според няколко източника, сектата учела, че греховете могат да бъдат простени, ако човек се отдаде на многобройни сексуални връзки, и че може да бъде близо до Бог само ако се потопи в грях. Тази доктрина била точно по нрава на Распутин и той я направил своя собствена. Двамата със Зелов изучавали заедно мистицизма и постепенно той станал част от религията им. — Отпи от кафето. — Още много млад, Распутин предприел пътуване до Гърция и Йерусалим. Говорело се, че Зелов го придружава. Распутин бил добър актьор и си спечелил репутацията на свят човек. Когато се върнал в Санкт Петербург, предизвикал истинско брожение сред руското общество, а по-късно станал най-довереният човек на царицата. Убедил я да приеме Зелов за свой съветник. — Отхапа от сандвича. — Остава още малко. Можеш да го прочетеш и сам.
— Имам намерение.
— И ако четеш невнимателно, можеш да пропуснеш какво влияние е упражнявал Зелов над живота на Распутин. Макар че Распутин привидно е имал доминираща роля. — Отпи повторно от кафето. — А ако не е било така? Знаем със сигурност, че когато са тръгнали на път, Зелов е имал контрол. И какво, ако е продължил да бъде по-голямата сила? А може да е пожелал да остане на заден фон. Така със сигурност е бил в по-голяма безопасност, когато са се опитвали да манипулират Руската църква и царското семейство. Не Зелов е бил убит, защото се е превърнал в прекалено голяма опасност. Да, възможно е Распутин да е бил неговата кукла на конци.
— Предположения.
— Налага се да правя предположения. Не разполагам с достатъчно информация. — Изяде и последната троха от сандвича. — А сега да се върнем на същината на въпроса. Чукът на Зелов. Какво би могло да бъде скрито в дръжката му?
— Каквото и да е малко съкровище. Например, някакво безценно бижу, принадлежало на царицата?
— Може би. — Смръщи замислено вежди. — Но дали някое бижу може да е достатъчно скъпо и ценно, че да оправдае наемането на човек като Стонтън и да му осигури на практика неограничени средства?
— Възможно е. Понякога ценността на даденото нещо се дължи на мястото му в човешката история, а не на стойността на самия предмет. Знаеш го така добре, както и аз. Мечът на Александър Велики е безценен само защото е принадлежал нему.
Да, никой не знаеше това по-добре от нея.
— Вероятно е бижу, принадлежало на царското семейство. Може би на Анастасия?
Той поклати глава.
— Не искам да правя предположения. Имам нужда от повече информация, на която да се обоснова. — Облегна се назад. — Дори да сме попаднали на точния Зелов. Не можем да бъдем сигурни.