— Кой мислиш, че е? Стонтън?
— Обзалагам се, че е от хората на Фъргъсън — каза Гарет. — Фъргъсън винаги има свои хора на летището.
— И въпреки това дойдохме тук?
— Казах ти, че искам да разговарям с Немид.
И нищо няма да го спре, осъзна Емили и за пореден път усети, че може да бъде безмилостен.
— Възможно е да имаме проблеми, ако Фъргъсън застане на пътя ни.
— Да, време е да се отървем от него. — Натисна силно педала за газта и колата се стрелна напред. — Дръж се.
Налагаше се да се държи. Следващите десет минути бяха кошмар от прави линии, завои, внезапни спирания и обръщания.
— Добре, мисля, че вече сме чисти. — Гарет отново погледна в страничното огледало. — Къщата на Немид трябва да е на миля оттук.
— Ще отидем просто така и ще натиснем входния звънец?
— Не. Обичам елемента на изненадата и заплахата. Осъзнал съм, че дава отлични резултати. Първо ще огледам, за да видя къде по-точно е той. След това ще влезем.
— А ако вратите са заключени?
— Няма проблем.
Да, можеше да си представи, че е вещ с ключалките. Вероятно бе запознат с различни техники за влизане с взлом.
— Не сме кой знае каква заплаха. И дори не сме сигурни, че е виновен.
— Предлагам да дойдеш с мен и сама да се увериш във виновността или невинността. А също и да разбереш дали съм, или не съм заплаха. — Погледна я, докато паркираше колата близо до просторната къща, обградена от ниска тухлена стена. — Или искаш да изчакаш отвън?
— Не. — Тя слезе от колата. — Няма да чакам тук.
— И аз така си помислих. — Погледът му обходи фасадата на къщата. — Свети в далечния край. Да започнем оттам. — Извади малка черна кутийка от джоба си. — А можем да използваме и детектор за инфрачервена светлина. Топлинният анализ ще ни каже дали в къщата има някой.
— Наистина ли? Умна машинка. Баща ми също би могъл да използва такъв детектор, когато бяхме на снимки в дивата природа. — Погледът й не се откъсваше от прозореца, през който струеше светлина. — Виждаш ли нещо?
— Да. — Сведе поглед към детектора и смръщи вежди. — Има две движещи се тела и две неподвижни в онази стая. Какво ли става, по дяволите?
— Как така си го изгубил? — запита Фъргъсън.
— Разбра, че го следя — отговори Дитрих. — Дяволски добър е.
— Ако ти беше добър, нямаше да разбере, че го следят. Къде беше ти, когато разбра, че се опитва да те изгуби?
— На около шест пресечки оттук.
Шест пресечки.
Там се намираше един от най-добрите квартали на Кабул. Какво правеше Гарет в този район? Какво въобще правеше в Кабул? Извади GPS-а от джоба си, набра „карта на града“ и после я сви до района, който го интересуваше. След това започна да разглежда адресите и имената на хората, живеещи в квартала.
— Ще те хвана, Гарет — прошепна.
— Това не ми харесва. — Гарет спря рязко. Приближаваха се към прозореца, от който струеше светлина и разпръскваше мрака в двора. — Четири тела в онази стая. Но къде е охраната? Би трябвало да има поне в двора.
— Може би няма охрана. — Макар че това би било крайно необичайно. Тя знаеше, че напрегнатата политическа ситуация в Афганистан изискваше членовете на съвета да бъдат внимателно охранявани. — Възможно е също да не си е у дома.
— Може би. — Гарет хвърли поглед на детектора и замръзна. — Две от телата вече ги няма в стаята. Движат се към задната част на къщата. Това не ми харесва — повтори. — Ще вляза сам, за да проверя. Не спори с мен. Ти нямаш оръжие, а и ще ми пречиш. Ако не ти се обадя след три минути, изчезвай оттук.
— Не, чакай. Искам да…
Но той вече бе отворил вратата и бе влязъл.
Тя изруга, когато вратата се затръшна под носа й.
Дали не трябваше да последва Гарет?
Ако се впуснеше да го преследва слепешката, това би могло да бъде едновременно непохватно и опасно. Той беше прав — тя нямаше оръжие. Което нямаше да се случи втори път. Но сега бе разумно да стои отвън и да чака.
Не искаше да бъде разумна. Искаше да го последва и…
Нямаше значение какво иска тя. Нямаше да рискува Гарет да бъде ранен. Щеше да стои тук и да чака, по дяволите.
Тук, в двора, бе тихо и спокойно. Чуваше се само лекото ромолене на фонтана и жуженето на нощните насекоми. Би трябвало да се чувства спокойна, но не бе така. Не й харесваше…
Вратата се отвори рязко.