— Хайде! — каза Гарет. — Бързо!
Гласът му бе рязък, а устните — здраво стиснати. Нещо не беше наред. Тя бе до него само за секунда.
— Какво има? — прошепна.
— Няма нужда да пазиш тишина — каза Гарет мрачно. — Никой не може да те чуе. — Отвори вратата на библиотеката. — Нямаше да те пусна да влезеш, ако нямах нужда от помощта ти.
Кръв.
Вляво до вратата лежеше, сгърчено, тялото на мъж. Кръвта изтичаше от раната в стомаха му.
— Мили Боже! — прошепна Емили.
— Това е охраната. — Гарет закрачи към бюрото. — Немид е ей там. Държи пистолет в ръката си. Очевидно е искал да се намеси, когато охраната е била елиминирана.
Емили прекоси бавно стаята и втренчи поглед в трупа на Немид. Или в онова, което бе останало от Немид. Главата му бе наполовина отделена от тялото.
— Стонтън.
— Моето предположение е същото. Или по-вероятно някой, който работи за него. Топлината бе от телата на неговите хора. Те вървяха към задния изход. Огледах. Вратата на кухнята беше широко отворена — каза Гарет. — Убити са съвсем скоро. — Огледа библиотеката. — А след това са разхвърляли, за да прилича на обир.
Едва сега Емили забеляза, че възглавничките от дивана са разхвърляни по пода. Сейфът зееше отворен, а документите лежаха на пода под него. Хартиите по бюрото бяха в безпорядък, а от лавиците бяха издърпани няколко книги.
— Да, искали са да прилича на обир.
— А може би са бързали. Затова и се обзалагам, че са били хората на Стонтън.
— Борг.
— Няма значение. Съществува и вероятността да не са намерили, каквото са търсели. Не са имали много време преди нашето идване. Някой е стоял на пост, докато другите са тършували. Затова те повиках вътре. Трябва да действаме бързо. Да видим дали ще открием онова, което те не са успели.
— Но ние дори не знаем какво са търсели — каза Емили. — Чук? Не, едва ли биха го търсили сред книгите. Някои са отворени — вероятно са били прелистени. Вероятно са търсили някакъв лист или документ. — Навсякъде около нея бе смъртта. Кръвта. Пое си дълбоко дъх. — Ще прегледам книгите, които са останали по лавиците. Ти провери какво има на бюрото.
— Провери и онези, които са захвърлили на пода. Опипай ги за плътност. Лист може да се скрие и под корицата.
— Няма нужда да ме учиш. Знам всичко за кражбата и укриването на предмети. — Спомни си как опипваха стените на мазето на онзи музей с Джоел. — Провери и стените за скрити кухини или сейфове. — Поклати глава. — Не, аз ще го направя. — Тръгна към стената до рафтовете с книги. — Ще се справя по-бързо.
Той кимна.
— Да. — Отиде до бюрото и коленичи. — Бързината е основният ни приоритет. Фъргъсън е дяволски добър. Ще ни изпрати опашка само за секунда.
— Откри ли нещо? — Мур запита Фъргъсън.
— Нищо. — Придвижи се към следващия квадрант на картата. — Нито Гарет, нито Емили Хъдсън, имат връзка с някой от хората от квартала.
— Само доколкото е известно на нас — каза Мур.
— Единствено от това имах нужда. Окуражаване — измърмори кисело Фъргъсън. — Ще ги открия.
— Можем да се обадим в щаба и да ги помолим да използват сателитна връзка…
— Още преди да сме приключили разговора, Гарет и Хъдсън ще са изчезнали от града. — Продължи да изучава квадранта и да натиска бутона за имената и адресите на хората. — Щеше да стане по-бързо, ако не се налагаше да прегледаме толкова много… Да! — Един от адресите се бе появил с червени букви на екрана. Бе последван почти мигновено от име и телефонен номер. — Немид. Каква връзка…? — След това изведнъж се сети. Точно Немид бе изпратил Емили Хъдсън в музея, а и бе един от най-търпеливите тя да бъде издирена. — Намерихме ги. — Запали двигателя. — Колко време ще ни е необходимо да стигнем там?
Проверката бе направена отново с помощта на GPS-а.
— Дотам има около девет километра.
Гарет откри тайно чекмедже в лявата страна на бюрото.
— Немид като че ли е имал особена страст към тайните скривалища. Редовният сейф не му е бил достатъчен.
— Сейфът е първото място, където всеки ще погледне — каза Емили и прокара пръсти високо по стената. — Има ли нещо в чекмеджето?
— Скоро ще узнаем. — Извади джобното си ножче, пъхна го в прореза и отвори чекмеджето. — Документи. Възможно е да сме открили някаква мръсотия.
— Вземи ги. — Продължи да опипва стената, а като свърши, се премести на стената от другата страна на вратата. — И продължавай да търсиш. Тайното чекмедже на бюрото е второто място, където всеки би надникнал. Немид беше умен човек. Знаел е, че трябва да се опита да заблуди крадците. Не би използвал нещо толкова просто.