— Спомена нещо за връщане на услуга. Какво си сторил за него?
— Направих услуга на сестра му. Успях да я изведа от страната и да я отведа в Швейцария, преди да е пострадала. Беше направила грешката да изневери на съпруга си. Нямаше значение, че той я пребиваше от бой и се отнасяше с нея като с боклук. Фатин не можеше да й помогне. Беше възпрепятстван от семейството си.
Емили знаеше, че подобна ситуация не е нещо необичайно, но въпреки това й се повдигна от отвращение.
— Мислех, че правителството взема мерки да осигури по-голяма свобода на жените.
— Не могат да спрат онова, което не виждат зад заключените врати. Мерките им нищо не струват или са съвсем незначителни.
— Значи има причина приятелят ти да иска да рискува живота си за теб.
— В противен случай, нямаше въобще да го моля. И той го знае.
— Изглежда, че имаш много приятели, готови да дадат живота си за теб.
— Да.
В гласа му се долавяше нотка, която я накара да вдигне поглед към него. После смисълът на думите достигна до съзнанието й.
— Май го казах, без да помисля. Приятелят ти, Кариф… Не исках да прозвучи… — Поклати глава. — Не исках да ти причиня болка. Предполагам, че не се замислям върху думите си.
— Никога не се извинявай, че казваш истината. Кариф умря, защото го помолих да ми помогне. — Изкриви устни в горчива гримаса. — Няма да е толкова опасно за Фатин. Ако ни заловят тук, ще кажа, че сме нахлули с взлом в магазина. — Седна на стола срещу нея. — Но не мисля, че има такава опасност. Просто съм изключително внимателен, Емили.
Тя кимна.
— Мисля, че просто съм… разтърсена. — Засмя се горчиво, тъй като думите подценяваха състоянието й. — Не съм свикнала с труповете, с преследванията и сключването на сделки, за да избегна затвора.
— Човек никога не знае в какво положение ще изпадне — усмихна се той. — Но го приемаш добре.
— Ужасно е. — Тя видимо потрепери. — Смърт, кръв и…
— Умря човек, чието спокойствие нямаше да бъде смутено, ако ти и целият ти екип бяхте измрели.
— Знам. — Опита се да мисли за нещо друго, а не за трупа на Немид с почти откъснатата от тялото глава. — Чувствах се ужасно безпомощна там. Искам да ми дадеш оръжие.
Той кимна.
— Ще се погрижа да ти намерим добро в Ню Йорк. Тук ще е малко трудно. Някакви предпочитания?
— Обикновено избирам Глок. Четирийсети калибър.
Той повдигна вежди.
— Обикновено?
— Обикновено — повтори тя, като ясно подчерта думата. Не й харесваше това, че се бе погрижил тя да остане на заден план и в безопасност в къщата на Немид. И трябваше да уреди въпроса, преди да са продължили напред. — Мислиш, че съм безпомощна и неспособна да се защитя. Това не е вярно. Пътувах много с баща си и съм била на някои наистина диви места. Той нямаше да ми позволи да съм до него, ако не мислеше, че мога да се грижа за себе си сама. Научих се да стрелям още осемгодишна. Като навърших дванайсет, бях вече много добра. А когато бях на шестнайсет, двамата с татко преследвахме контрабандисти на слонова кост в резерват за слонове в Африка. Оттогава насам ми се е налагало да се справям с крадци и гуерили, които си мислят, че музеите съществуват единствено за да бъдат обирани. Нямам нужда от теб, защото съм безпомощна, а защото познаваш подобен вид битки. Трябва да съм сигурна, че ще пипна Стонтън.
Той се усмихна.
— „Глок“-ът много ще ти помогне срещу Стонтън.
— И аз така си помислих — каза Емили. — И защо бе убит Немид? Какво има в кутийката, която извадихме от скривалището в стената?
— Да видим. — Извади кутийката от джоба на якето си. Тя бе приблизително десет на двайсет сантиметра, но украсена с богата и сложна дърворезба. — Красива вещ. Човек ще рече, че съдържанието й е изключително ценно. — Отвори кутийката и извади сгънат лист хартия, който покриваше нещо, завито в кадифе. Разгъна го и го разгледа внимателно. — Това е карта на Русия и Централна Европа. Доста стара, но не е нещо специално. Обикновена карта, каквато можеш да купиш на всяка гара и във всеки магазин. — Подаде й я. — Но според надписа в горния десен ъгъл е била издадена в Санкт Петербург през 1913 година.
Тя поклати глава.
— На руски ли е изписано? Нещо друго?
Той кимна.
— Не. Аз мога да чета на руски. Както казах, картата изглежда съвсем обикновена. — Сгъна листа, разтвори кадифето и подсвирна. — Ей, виж какво имаме тук!