— Благодарим ти.
— Не, повтарям, за мен е удоволствие. — Усмивка озари кръглото му мургаво лице. — Имате ли нужда от дрехи? От транспорт?
Гарет се усмихна.
— Изглежда, че губим ризите си при всяко наше обръщане. Но предполагам, че Фъргъсън е преместил колата, която наехме и оставихме пред къщата на Немид. А куфарите ни бяха в нея. Няма да почукаме на вратата на Фъргъсън, за да си ги вземем. Това може да се окаже прекалено изкушение за него. Ще помоля Дардън да ни донесе, когато дойде да ни вземе, но сега трябва да напуснем града, без никой да разпознае Емили. — Кимна. — Така че, да, ще ти бъда много благодарен, ако можеш да намериш дрехи за Емили. За предпочитане тоалет, който да включва фередже. За мен всичко ще е добре. — Фатин излезе от стаята, а той се обърна към Емили. — Ще ги носиш само докато напуснем града.
— Няма нужда да ми даваш обяснения. Не ми харесва фактът, че мъжете държат жените си зад фереджета, но, от друга страна, тази дегизировка ще свърши работа. — Отхапа от сиренето. — Предполагам, че ще е добре да задържа фереджето, докато влезем в Щатите.
Той кимна.
— Ще уредя частен реактивен самолет, с който да стигнем района на Ню Йорк. Знам малко летище в Кънектикът, което ще е абсолютно безопасно.
— Безопасно? Това означава ли, че ще влезем в страната, незабелязани от властите? Ехо от тъмното ти минало?
— А каква друга полза би могло да има от тъмното минало? — Седна срещу нея и протегна ръка към хляба. — Ще се отдалечим от летището веднага, щом слезем от самолета.
— Донесох дрехи. — Фатин влезе в стаята, преметнал през ръката си широки черни дрехи. — Надявам се да са подходящи. — Остави дрехите върху една от табуретките. — Ако не знаете как се обличат, кажете. Ще изпратя съпругата си да ви помогне.
— Съпругата ти?
— Да. Дрехите са нейни. — Вдигна рамене, като видя изненаданото й изражение. — Такава е традицията.
— Не исках да кажа… Много си любезен. Благодаря.
Фатин излезе от стаята, а тя погледна първо дрехите и после — Гарет.
— Човек трябва да е доволен от това, което получава. Стъпка по стъпка.
Дардън слезе от хеликоптера, когато пристигнаха в същото маково поле, в което бяха кацнали в деня, когато Гарет я изведе от планината.
— Казах ти да останеш с Ирана — каза Гарет и отвори вратата на колата за Емили. — Какво правиш тук, по дяволите?
— Ирана няма нужда от мен. Реши да остане в Мароко и да работи с лекар, който разработва нова ваксина против малария.
— И се предполага, че в Мароко е безопасно?
— Тя е обградена от цяла армия. — Вдигна ръка към челото си в присмехулно отдаване на чест. — Както заповядахте. Каза ми да не й се пречкам и да свърша нещо полезно. — Подсвирна тихо, когато Емили слезе от колата. — Страшна премяна! Не мога да те позная под всичките тези дрехи.
— А аз не мога да дишам. — Свали фереджето. — Не разбирам как мюсюлманките издържат. — Свали толкова дрехи, колкото можа, без да остане гола. — Така е по-добре.
— Донесох ти още дрехи и компютър.
— Добре — каза Емили. — Ще проверя дали мога да науча още нещо за Николай Зелов и къщата му в Кънектикът.
— Аз разрових малко по-надълбоко и открих някои неща за него, докато бях с Ирана — каза Дардън. — Бил на ръба на банкрута и наел адвоката Доналд Уоруик да уреди семейните му дела, а също така да намери грешката на корпорацията и да я поправи. Изхарчих малко от твоите пари, Гарет, но открих Уоруик и разговарях с него. Очевидно върши работата си старателно и изчерпва всички възможности, защото проверил счетоводните книги на корпорацията от 1925 година насам.
— И?
— Открил, че големи суми са депозирани в корпоративната сметка на Зелов на всеки шест месеца и на една и съща дата чак до 1943 година. След това депозитите са спрели.
— Откъде са депозирани парите?
Дардън поклати глава.
— Първо по пощата, след това — електронни трансфери от Белгия. Не може да се проследи с точност от коя област на Белгия.
— Белгия? — запита Емили.
— Не се хващай за това — каза Гарет. — Ако искаш парите ти да не могат да бъдат проследени, ги прехвърляш от една офшорна банка в друга.
— Но Уоруик каза, че Николай Зелов се заинтересувал много от въпросните депозити. Николай казал още, че старото копеле Михаил вероятно е знаел нещо за някого и че било лошо, дето парите спрели да идват.