— Изнудване?
— Или плащане за извършени услуги — каза Гарет. — Може би Николай е решил да направи собствено разследване и е изровил нещо интересно. И оттам — пътуването до Москва.
— И внезапната промяна във финансовите му средства — каза Дардън.
Гарет кимна.
— Връзката ми се струва вероятна.
— Тези вероятности започнаха да ме уморяват — каза Емили. — Искам да разбера нещо със сигурност. Къде ще отидем оттук?
— В Пакистан — каза Гарет. — А оттам — със самолет до Ню Йорк.
— Така каза и в Рим. — На Емили й се струваше, че са изминали сто години, откакто бе открила, че отиват в Кабул вместо в Ню Йорк. Убийствата, преследването и откриването на амулета не означаваха нищо за тях в този момент.
— Този път обещавам. — Гарет й помогна да се качи в хеликоптера. — Просто трябваше да проуча Немид след онова, което ми каза.
Тя се стегна.
— Каза, че съм споменала и друго, което може би ще ни е от полза. Какво?
Той не отговори веднага.
— Стонтън бил повикан, за да разговаря с някого, който е дошъл в лагера специално, за да го види. Той е оставил теб и Леви за миг.
Тя го гледаше с празен поглед.
— Не си спомням… — Но после се сети, че бе измърморила нещо като в треска, завладяна от спомените миналата вечер. — Защо се мъча да изтрия този спомен от паметта си? Защо не мога да си спомня…
— Ами ти беше… — Той сви рамене, после каза: — Не можеше да се концентрираш върху нищо друго, освен върху Леви. Това се е случило същата нощ, в която Стонтън е заповядал на Борг да изгори очите на Леви.
Гърбът й се скова — сякаш бе поела силен физически удар. Споменът за онази нощ се върна.
— Борг не можеше да го направи. Стонтън излезе от колибата, но Борг не помръдна. Тогава Стонтън се върна и каза: „Нека ти помогна. Не се справяш много добре.“
— Престани! — Гарет я разтърси леко. — Казах ти, че никога вече няма да те помоля да си спомниш нещо. Но трябваше да ти отговоря, когато ме запита.
Тя кимна рязко.
— Знам. — Спомни си и нещо друго. — На следващия ден Стонтън ми каза, че умишлено блокирам някои неща. Вероятно се опитваше да разбере дали съм обърнала внимание на излизането му от колибата. Защо… Мислиш ли, че посетителят е бил важен? Защото Стонтън изруга и каза: „По дяволите Бабин! Вре си носа винаги и навсякъде, души, проверява ме.“
— Бабин?
— Да. — Той също се качи в хеликоптера. — Важно е, но щеше да отнеме много време да направя връзката веднага, затова се обадих на Дардън и му казах да започне проверката на Бабин. Но виждам, че разследването на Немид също ни предоставя някои възможности. — Обърна се към Дардън.
— Излитай.
— След минута. Има и още нещо. Искам да разкрия какъв супердетектив съм и да получа похвала.
— Открил си още нещо за Зелов? — запита Емили.
— Не. По-важно. За Стонтън.
— Какво? — запита Гарет.
— Помниш ли, казах ти, че Стонтън може би е псевдоним на Робърт Хъркър?
— И така ли е?
— Да. Но само един от многото. Докато бях с Ирана, имах време да поровя надълбоко. Не използва името Стонтън много често. Изглежда, че го пази за случаите, в които няма голяма опасност да бъде заловен. Затова и не успях да проследя името по-бързо.
— Разкажи ми за този Хъркър.
— Роден е в Мелбърн, Австралия. Баща му бил рибар, майка му — курва. Поне докато баща му не я прибрал от улицата. Израснал е в Сидни. Десетгодишен, бил обвинен в кражба с взлом и нападение със смъртоносно оръжие. Пропадал все повече. Едва не пребил до смърт собственик на магазин, когато бил на петнайсет. Отървал се, защото все още бил непълнолетен. — Направи пауза. — Майка му и сестра му паднали зад борда и се удавили, когато навършил шестнайсет. Престорил се на съкрушен от мъка. Социалният работник, който се занимавал със случая му, сподели, че е много възможно той да ги е убил. В Сидни станало прекалено горещо за него и изчезнал за известно време. Започнал да посещава университет, но когато се върнал, единственото, което бил научил, били още улични хитрини и начини за изразяване на безмерна злоба. Заминал за Франция. И оттогава скита по света и се занимава с онова, което върши най-добре.
— Убийства — каза Емили. Странно бе да мисли за Стонтън като за дете, макар и злобно дете — портрета, който Дардън бе нарисувал. Защото в нейния живот и въображението й той доминираше като възрастен.