— Очевидно е достатъчно добър в занаята си, защото доходът му е повече от висок — каза Дардън. — И привлича изключително богати клиенти.
— Къде живее?
Дардън поклати глава.
— Няма адрес. Пътува непрекъснато.
— Можем ли да се свържем с някои от клиентите му и да видим дали няма да научим още нещо за него?
— Ако имаме време — каза Гарет. — Но никак не съм сигурен, че ще имаме. По-добре е да се концентрираме върху усилията си да го накараме да дойде при нас.
— Продължавам да проверявам. — Дардън запали двигателя и перките се завъртяха. — Ще ви кажа, когато науча нещо.
Вече знаеха повече, отколкото преди няколко минути. Вече виждаха модела на поведението му, познаваха произхода му. Стонтън бе чудовище, което доминираше над мислите и чувствата им от първия миг, в който го видяха. А сега думите на Дардън го превърнаха в човешко същество.
— Убил е майка си, сигурен съм — каза Гарет. — Каза ми, че се е погрижил за кучката. Не спомена нищо за малко дете.
— Стореното вероятно не е важно за него — каза Емили. — Какво значение има животът на едно малко дете? — Стисна устни. — Искам да му покажа какъв смисъл има човешкият живот. Искам да… — Млъкна. Трябваше да се контролира. Да остане спокойна и с трезв разсъдък. — Колко още ни остава до летището в Кънектикът?
Глава 11
— Пистолетът ти. — Гарет й подаде кутия, след като излезе от високата тухлена сграда, в която се бяха отбили веднага след кацането на малкото частно летище в Кънектикът. — Глок четирийсети калибър, както помоли. Искам някой път да те видя как стреляш.
Тя поклати глава.
— След като баща ми ме научи, ми каза, че никога не трябва да си купувам пистолет, ако не се каня да го използвам. Той беше в Специалните служби, преди да стане известен фотограф. Не искаше никога повече да убива — нито животно, нито човек. Но знаеше, че опасността е там, навън, и дебне. — Усмихна се, завладяна от спомените. — Стрелях доста добре. Татко казваше, че мога да се меря с който и да е от колегите му. Вероятно празни приказки, но ми дадоха увереност по-късно, когато трябваше да се справям с вандалите, ограбващи и разрушаващи музеите. — Отвори кутията. — Хубав е. Само него ли купи?
— Не. Дардън избра електронно оборудване за далечно разстояние. Ще излезе след минута.
— Електронно оборудване?
— Ще опитаме да провокираме отговор от мистър Зелов.
— Разбрах как работи. — Дардън отвори вратата на колата и се настани на задната седалка. — Доста сложна апаратура. Но вероятно е достатъчно добра.
— В случай, че точно този Зелов е нашият човек и съвестта му не е чиста. — Гарет запали двигателя на колата. — Ще видим. Или, по-скоро, Емили ще види.
Емили го погледна изненадана.
— Какво?
— Мисля, че ти трябва да се заемеш с Николай Зелов. Той може дори да не се защитава.
— Защо?
— Какво ми каза за личния живот на Николай Зелов?
Тя отново сведе поглед към екрана на компютъра, от който вниманието й бе погълнато още откакто се качиха в частния реактивен самолет в Пакистан.
— Разведен, без деца, починали родители, преди осем години се е лекувал заради зависимостта си от алкохола. Харесва жени, обожава хазарта, мрази работата. — Вдигна поглед. — Очевидно не е като странния си предтеча.
— Харесва жени — каза Гарет. — Позвъних в дома му, докато купувах пистолета. Не си беше у дома, но икономката му каза, че може да бъде намерен във „Фоксуърт“, доста изискано казино и съвсем близо до къщата му. Ако успеем правилно да изчислим факторите, може и да попаднем право в целта.
— И какво трябва да направя аз?
— Това зависи от теб. — Излязоха на магистралата. — Ще са ни необходими десет минути да стигнем там. Кажи ми какво друго откри за Николай Зелов и прапрадядо му Михаил.
Тя посочи снимката на монитора. Виждаше се къща имение, подобна на палат, разположена на върха на хълм и защитена от порта от ковано желязо. Имотът бе осветен, кулите блестяха и му придаваха вид на дворец от вълшебна приказка.
— Това е семейната къща на Зелов. Определено са използвани елементи от руската архитектура. Говори се, че прилича на базиликата в Москва. Построена е от Михаил Зелов през 1922 година. — Емили вдигна поглед от екрана. — След пристигането си в Щатите се настанил в евтина квартира, след това предприел пътуване до Канада. Останал там две години и като се върнал, заявил, че богатството му идва от златните залежи в Клондайк.