— Мисля, че бе прието в Русия.
— Добре.
— Да, в момента не мога да направя нищо повече. — Отново сведе поглед към таблото. — И е възможно това да остане най-доброто, на което съм способен, точка. Ако линията е защитена, както мисля. Може да се наложи да се обадим на експерт, за да получим данни за телефонната компания.
Зелов позвъни в Русия, помисли си Емили. Кой от далечна Русия бе протегнал ръка да докосне нея, Зелов и Гарет? Смъртоносна ръка. Дори пиян, Зелов бе завладян от страх при споменаването на чука.
— Добре ли си? — запита Гарет и я погледна.
Тя кимна.
— Беше нервен и когато заговорих за книгата. Излъга ме за нея.
Гарет кимна.
— Много съм любопитен какво пише в тази „Книга за живите“. Възможно е тя да ни заведе там, където искаме да стигнем. — Погледна отново Дардън. — В случай, че Дардън не може да ни посочи пътя.
— Работя по въпроса — измърмори Дардън. — Но не съм специалист. Мисля, че е по-добре да се обадим на Поли за по-добри резултати.
— Направи го, тогава — каза Гарет. — Но първо искам да изслушам онова обаждане. Видях мотел на около миля по-нататък по магистралата…
— Ето диска. — Дардън подаде на Гарет черната кутия на вратата на стаята му. — Мисля да поработя още малко по локализацията на обаждането, преди да поискам помощ от Поли.
— Не, обади му се сега. — Гарет отключи вратата и остави Емили да влезе първа. — Кажи му, че искам да е тук утре сутринта.
— Ще ти струва пари.
— Каквото и да ми струва — каза Гарет. — Забавянето може да ми излезе по-скъпо.
— Както кажеш. — Обърна се и закрачи по коридора към собствената си стая. — Радвам се да преотстъпя задачата на Поли. Макар че ще бъде дяволски самодоволен.
— Кой е Поли? — запита Емили, след като Гарет влезе и затвори вратата след себе си.
— Марк Поли. Той е нещо като вълшебник по отношение на компютрите и всякаква електроника. Ако някой може да проследи обаждането на Зелов, това е той. Най-добрият хакер, когото познавам. — Огледа стаята. — Включи компютъра си и ще изслушаме диска. В тези стаи обикновено има кафе машини, а малко кафе ще ми дойде добре. Възможно е да е в санитарния възел. — Влезе в банята. — Да, ето я.
Емили чу шум от течаща вода, докато отваряше лаптопа и го поставяше внимателно върху бюрото. — Готово. Побързай, по дяволите.
— Имаме време. — Той излезе от банята след няколко минути и й подаде чаша кафе. — Дардън каза, че обаждането било много кратко.
— Това не означава, че няма да научим нещо от него. — Взе диска, който той й подаде, и го постави в компютъра. — Искам да знам веднага.
Той седна на стола до бюрото и се облегна назад.
— Пусни го, тогава.
Тя натисна бутона.
Чу се звукът от набиране на телефонен номер и тежкото дишане на Зелов. След това от другия край отговориха.
На руски. След миг осъзна, че и двамата говорят на руски. Обзе я разочарование.
— По дяволите!
— Не говориш ли руски?
— Не. Ти говориш, нали?
Той кимна.
— Доста добре.
Гарет говори девет езика, спомни си тя думите на Ирана.
Отвори чекмеджето на бюрото и извади лист хартия и химикал. Остави ги пред него и спря диска.
— Записвай. Искам всяка дума, всяка интонация, всяка пауза.
Той се усмихна.
— Ще се опитам да удовлетворя желанията ти.
— Не се опитвай. Направи го. — Пусна отново диска.
Усмивката му изчезна, той смръщи вежди, концентрира се и химикалът полетя по листа.
Тя седна в края на леглото и започна да го наблюдава. За пореден път усети интензивността на ума му, високата му концентрация и интелигентността му. Отпи бавно от кафето си и го зачака да свърши.
Разговорът продължи само няколко минути. Гарет бутна листа встрани и я погледна.
— Готово. Мъжът, на когото Зелов се обади, определено не е Стонтън. Съгласна ли си?
Емили кимна.
— Гласът от записа е по-дълбок. Така и не се сетих, че Николай Зелов вероятно ще говори на руски — каза с горчива нотка в гласа. — Изглеждаше като типичен американец.
— Някои хора са здраво свързани с корените си. Носят ги в гените си. — Изправи се. — Седни до бюрото. Тук светлината е по-силна, а почеркът ми не е особено красив. — Усмихна се леко. — Макар че се опитах да се подчиня на инструкциите ти и да предам интонацията и паузите.
Тя седна на стола и взе листа хартия. Почеркът на Гарет бе едър, твърд и решителен. Като характера му, помисли тя разсеяно. Макар личността му да има доста повече нюанси. — Прав си, почеркът ти не е особено красив, но е четлив. А само това е важно.