— Не и докато не сме готови да разширим кръга.
— Можем да го сторим и по-късно. Искам Стонтън сега.
— Колко си кръвожадна, Емили. — Усмихна й се. След това протегна ръка и докосна устната й с показалец. — И имаш толкова типичен американски вид.
Устната й изведнъж изтръпна при допира му. Само миг преди това тя мислеше единствено за Стонтън и как да го залови. Но в мига, в който той я докосна, изведнъж ясно усети физическото му присъствие. Топлината на тялото му. Мъжкият му мускусен мирис, очите, които я гледаха внимателно. Как успяваше да й въздейства така? Извърна глава, за да избегне допира му.
— Не се чувствам като типична американка. И, да, искам кръвта на Стонтън.
— Ще я имаш. — Отдръпна ръката си. — Ще ги заловим всичките. — Обърна се. — Но не отваряй вратата си, независимо кой чука на нея. Дори да е Стонтън. Не и ако аз не съм до теб. А виждам, че сега не си в състояние да ме допуснеш до себе си за цялата нощ. Не знаем колко бързо и по какъв начин ще бъде спазено обещанието, дадено на Зелов.
Стонтън изруга, като видя името, изписано на екрана на мобилния му телефон. Бабин, по дяволите. Нямаше нужда от това. Беше достатъчно ядосан. Борг му бе казал, че Гарет вероятно се е докопал до амулета, скрит в къщата на Немид. Борг бе подкупил един от афганистанските полицаи, който пълзеше из цялата библиотека, за да опише подробно сцената на местопрестъплението, а онази дупка в стената не бе дело на Борг. Нямаше нужда Стонтън да докладва абсолютно всичко на Бабин. Копелето не бе поискало от него да използва амулета, за да сключи сделка с Немид.
Стонтън започна да говори в мига, в който прие обаждането.
— Тъкмо се канех да ти се обадя. Свършихме си задачата в Кабул, но Гарет успя да ни отмъкне амулета. Не че ще му бъде от полза. Той няма да подскаже нищо на никого, а ние ще се погрижим за Гарет, преди да е направил връзката.
— Той вече я е направил — каза Бабин студено. — Току-що ми се обади Николай Зелов. Квичеше като прасе, което ще колят. Емили Хъдсън го е посетила снощи. А щом тя е там, Гарет вероятно също е там.
О, по дяволите!
— Не мислех, че Гарет ще успее да го открие толкова бързо. Както казах, отървах се от Немид. Той беше непосредствената заплаха.
— Не съм ти наредил да убиеш Немид. И аз можех да се справя с него. И ти казах още, че не трябва да използваш някой от амулетите, за да сключиш сделка с него.
— Напротив. Трябваше да му предложа сделка, на която да не може да откаже. Имахме нужда от него. Моята работа се състои в това да те предпазвам от тревоги по отношение на подробностите. Ще осъществим и контрол на щетите. — Смени темата. — Зелов казал ли й е нещо?
— Твърди, че не е. Но идиотът ми се обади веднага след като тя си е тръгнала. Бил е толкова пиян, че дори не е осъзнал риска.
— Казах ти, че трябва да се отървем от него.
— Не можех, по дяволите.
— Ще се кача на следващия самолет за Ню Йорк. Знаеш ли къде са отседнали?
— Не. Ще трябва сам да откриеш. Докажи, че си струваш цената. Ще трябва обаче да намериш някого другиго, който да открие и очисти Гарет и Емили Хъдсън. Ти очевидно не успя да останеш в сянка. Ще те разпознаят. Познаваш ли такъв човек?
— Да, но предпочитам да го направя сам.
— Не ме интересува какво предпочиташ. Ще дойдеш тук, в случай че имам нужда от теб. — И затвори.
Студено, арогантно копеле, помисли си Стонтън и също затвори. Изкушаваше се да пренебрегне заповедите на Бабин и да отиде в Ню Йорк. Не искаше нищо да се случи на Емили, преди да е стигнал до нея. Беше чакал прекалено дълго.
Но Бабин беше сила, с която трябваше да се съобрази. Стонтън все още не бе готов да предприеме каквото и да било. Всичко и всеки трябваше да си е на мястото. Това бе неговият голям шанс. Великият шанс, който бе чакал цял живот. Трябваше да бъде спокоен и търпелив. Беше най-добре да се подчини на заповедите на Бабин и да намери някой друг, който да свърши работата. И да вярва, че заповедите му ще бъдат спазени. Трябваше да има Емили Хъдсън.
Но щом в момента не бе свободен да прави каквото желае, щеше да намери друг начин да нарани Емили. Тя трябваше да осъзнае, че все още той контролира нещата.
Извади от джоба си мобилния телефон и набра номера на Борг.
— В Кабул ли си все още?
— Да. Канех се да се обадя и да…
— Качи се на самолет за Мароко. Нали каза, че Ирана Повак е там?