— Да. В Танжер. Работи там с някакъв лекар. — Направи пауза. — Но не знам дали ще успея да стигна до нея. Дардън я е обградил с охрана.
— Ще стигнем. Някой от охраната ще се подаде и ще намерим начин да я заловим. Намери някого, когото можеш да подкупиш. А дотогава трябва да бъдем търпеливи. Наблюдавай и чакай, Борг. Наблюдавай и чакай. — Затвори и се облегна назад. Добър съвет, но самият той не се чувстваше никак зареден с търпение. Не искаше Ирана Повак, а Емили Хъдсън, по дяволите. Но до Емили можеше да стигне само човек, мил на сърцето на Емили, а Ирана беше.
Искаш ли още едно преживяване като онова с Джоел Леви, Емили? Да видим дали ще мога да ти го доставя.
Сега трябваше да подхвърли някакъв кокал на Бабин и да се подчини на заповедите му. Трябваше да намери някого, който да се втурне да преследва Емили в Кънектикът — нещо, което искаше да свърши сам. Кой бе едновременно достатъчно добър и податлив на контрол?
Сал Каприни. Сал беше умен и смъртоносен и знаеше, че Стонтън само щеше да се погрижи за него, ако не изпълнеше стриктно задачата си. Но съществуваше и проблемът да бъдат открити Емили и Гарет. Смръщи вежди и се концентрира върху проблема. Емили и Гарет бяха открили Зелов. Ровеха дълбоко. Какъв щеше да бъде следващият ход на Гарет? Какво щеше да направи той, ако беше на негово място?
И тогава се сети.
Започна да набира номера на Сал Каприни в Ню Джърси.
Дардън почука на вратата в 6:45 на следващата сутрин и след като Гарет му отвори, каза:
— Готово. Беше в Маями и работеше за IBM.
— Здравей, Поли — каза Гарет на мъжа, застанал до Дардън. — Благодаря, че дойде.
— Дардън ме увери, че услугите ми ще бъдат добре заплатени — отговори Поли. — Реших и аз да се пенсионирам като теб. Не е лесно да крачиш в хармония с развитието на технологиите. Ще остарея бързо.
— Емили, това е Марк Поли. Емили Хъдсън. — Дардън посочи мъжа, който влезе с него в стаята. — Той ще проникне в базата данни на телефонната компания и ще ни даде необходимата ни информация. Или поне така твърди. — Отиде до масичката с храната, до която седеше Емили. — Закуска. Умирам от глад. Заради високата сума, която искаш от нас, можем да те почерпим само с чаша кафе, Поли.
— Ще оцелея. — Прекоси стаята и стисна ръката на Емили.
— Много се радвам да се запозная с теб. Разбирам, че ако разкажа за срещата ни, ще умра бавно и мъчително. Изкушение, а?
Говореше с едва доловим британски акцент, но нямаше нищо от британската сдържаност в усмивката му. Тя бе топла и чаровна. Косата му бе кестенява, очите — сини. Беше в края на второто десетилетие и бе удивително привлекателен. Емили не си спомняше дори някой актьор да е така красив като него.
— Ако смъртта може да се нарече изкушение. И аз се радвам да се запозная с теб, мистър Поли.
— О, не трябва да предизвикваме съдбата. Аз се противопоставям на смъртта с всички сили. Но винаги е интересно да се движиш по ръба. — Обърна се към Гарет. — С колко време разполагам?
— Колкото да изпиеш чаша кафе — каза Гарет. — Дори ще ти поръчам закуска. Не съм чак толкова беден колкото Дардън.
— Разбирам го и му прощавам. Той е аматьор и презира специалистите и техните умения. — Хвърли кос и лукав поглед на Дардън. — Ще му позволя да дойде и да наблюдава работата ми. Може и да научи нещо.
— Копеле — измърмори Дардън и отпи от кафето. — Не си чак толкова съвършен. Ще те наблюдавам, но само за да те науча на някой и друг номер.
— На всяка цена. — Усмивката на Поли се стопи. — Сериозно, с колко време разполагам, Гарет?
— До обед искам да съм на борда на самолет и вън от тази страна.
— В такъв случай, можеш да ме вземеш със себе си. В днешно време не е лесно да проникнеш в телефонна компания и да проследиш минало обаждане. Има достатъчно пароли и други мерки. Дори Националната агенция по сигурността има проблеми, а те са най-умните копелета на планетата.
— Дай всичко, на което си способен. В противен случай, може да ти се наложи да си вземеш отпуск, който да прекараш в Русия.
— Отпускът ми трябва да е кратък. Не обичам Русия. — Сви рамене. — Е, добре, аз нямам нищо против руснаците, но те не ме харесват. Човек би решил, че толкова напреднала в електронните технологии страна би била по-толерантна. Мисля, че ми завиждат. — Намигна на Емили. — Като моя приятел Дардън. — Обърна се с намерението да излезе. — Ще пропусна закуската и ще отида в стаята на Дардън, за да напредна поне мъничко. Може пък да извадя късмет и да спазя дадения ми от теб срок.