Куршумът рикошира в задното стъкло, след като стрелецът залитна от удара.
Преди мъжът в тойотата да се е съвзел, Гарет отново удари колата, тя се завъртя и излезе на банкета.
Втори куршум. Този път той се заби в метала под стъклото.
Гарет ускори и блъсна колата за трети път. Тя излезе от шосето, прелетя през канавката и се затъркаля по склона.
— Прехвърли се на шофьорската седалка. — Гарет бе вън от колата само след секунда. — Отиди до летището и доведи Дардън и Поли. Ще са ти необходими само няколко минути. Не спори. Ще имам нужда от помощ.
Защо, в такъв случай, не дойде с мен?, помисли си тя отчаяно и натисна педала на газта. Той се бе скрил в храстите край шосето. Искаше й се да го последва. Щом щеше да има нужда от помощ, искаше тя да бъде тази, от която щеше да я получи.
Но Дардън бе по-способен от нея да се справя с подобни ситуации.
Побързай, доведи Дардън и Поли. И се върни тук, преди да са убили Гарет.
— Остани тук. — Дардън скочи от колата и започна да подскача и да се хлъзга по склона. — Поли!
Емили не му обърна внимание. Беше зад тях, когато стигнаха до прекатурената кола. Шофьорът бе сгърчен върху кормилото. Нямаше следа от Гарет и русокосия, който бе стрелял в тях. Поли провери какво е състоянието на шофьора.
— Мъртъв е. Счупен врат.
Резултат от сблъсъка на двата автомобила? Емили си спомни как Гарет бе обвил ръка около врата на Шафир Али в палатката в планината.
Дардън вече крачеше към храстите, като оглеждаше внимателно нападалите по земята листа и счупените клонки.
— Насам, мисля.
— Не. — Поли крачеше на север. — Стори ми се, че чух нещо.
— По дяволите, Поли.
Емили също го бе чула. Тих, едва доловим звук. Стон? Вик? Затича след Поли.
Бяха навлезли само на няколко метра в гората, когато видяха Гарет да върви към тях. Обзе я толкова огромно облекчение, че й се зави свят.
— Не си ли ранен?
Той поклати глава.
— По-добре да изчезваме оттук. Възможно е някой да е чул изстрелите. Трудно е да се обясни наличието на два трупа.
Погледът на Дардън бе вперен в посоката, от която бе дошъл Гарет.
— Знаеш ли кой беше мъжът?
— Онзи, който стреля, се казва Сал Каприни. Не знам името на другия. Адресът на шофьорската книжка на Каприни беше в Ню Джърси. — Обърна се към Емили. — Изпратил го е Стонтън. Заповедите са били да застреля мен и да отвлече теб.
— Той ли ти го каза?
— Да. — Усмихна се леко. — Беше нещо като признание пред лицето на смъртта. — Хвърли телефон на Поли. — Виж дали ще можеш да извадиш номера на Стонтън от телефона на Каприни — в случай, че имаме нужда от него. Няма да е лесно. Стонтън вероятно е изключително внимателен.
— Предизвикателство — каза Поли. — Изглежда, ти харесва да ме стимулираш непрекъснато.
— Да. Но докато си под мое командване, искам да се отдаваш само на такива предизвикателства. — Улови Емили за лакътя. — Хайде. Трябва да изчезваме оттук. Дардън, готов ли е самолетът?
— Почти. Ще е готов петнайсет минути, след като стигнем до летището.
Като излязоха на шосето, Емили се обърна и хвърли поглед на обърнатата кола.
— Забрави — каза Гарет. — Каприни и приятелят му щяха да те предадат в ръцете на Стонтън, без да им мигне окото. И нямаше да се интересуват какво ще направи той с теб.
— Знам. Просто всичко се случи толкова… бързо.
И брутално осъзна, че Гарет всъщност не бе имал нужда от Дардън. Искал е само да се отърве от нея, за да се разправи с тези убийци. Имаше моменти, в които забравяше колко смъртоносен е той, но после някое разтърсващо събитие изведнъж й го припомняше. Той ли бе убил и шофьора? Нямаше да го запита. Нито щеше да говори с него за Каприни. Вероятно бе спасил нейния и със сигурност — своя живот. Нямаше право да подлага на съмнение как го е сторил.
— Полицията ще ни преследва заради това?
— Да. Освен ако не се свържа с Фъргъсън и не го убедя отново да прикрие следите ни. Той има връзки. Ще видя дали няма да изпрати чистачи и тук.
Тя вдигна поглед към него, изненадана.
— Отново?
— Това няма да му хареса, но може да се зарадва да бъде полезен. Няма да е толкова трудно, колкото беше в Кабул. И двамата са със счупени вратове, което лесно би могло да се припише на катастрофата. Сигурен съм, че досието на Каприни е дълго. — Сви рамене. — Винаги мога да опитам.
Вероятно ще има успех, ако опита, помисли си Емили. Той като че ли бе майстор на манипулацията. Никога не би предположила, Че Фъргъсън ще се съгласи да им помогне в Кабул. Гарет като че ли знаеше как и кой бутон да натисне.