— За какво мислиш? — Той й отвори вратата на колата и я изгледа с присвити очи.
— За това, колко си талантлив.
— О, да. — Погледна в посока на преобърналата се кола. — Успя да се възхитиш на един от талантите ми. — Затръшна вратата, заобиколи колата и седна зад кормилото. — Отново потвърдих мнението ти за мен, нали?
— Не казвам… — Млъкна рязко, защото Дардън и Поли бяха стигнали до колата. Което бе добре. В момента бе прекалено емоционална, за да може да мисли трезво, и още по-малко — да се изразява ясно и недвусмислено. Но поне едно трябваше да каже. — Ти ми спаси живота. Няма да те съдя. — Гледаше право напред. — А сега може ли да се измъкнем вече оттук?
Танжер, Мароко
Борг изправи гръб, когато видя Ирана да излиза от Римокатолическата църква, която бе от другата страна на улицата. Тя свали шала от главата си и закрачи по виещата се улица към клиниката. Наблюдавай и чакай, бе казал Стонтън. Намери възможност. Всяко повтарящо се рутинно действие можеше да му помогне да я залови.
Повак бе останала в църквата само четирийсет и пет минути, но и това беше възможност. Някога кучката е била монахиня и вероятно ходеше редовно в църквата да се моли или изповядва.
Възможно бе това да е неговият шанс. Бог му бе свидетел, не виждаше чак толкова много възможности пред себе си. Както бе казал и на Стонтън, тя никога не се отдалечаваше от охраната. И сега зад нея вървеше един от тях — на дискретно разстояние, но все пак достатъчно близо.
Може би щеше да е по-добре да е вътре в църквата, когато тя влезе да се моли утре. Бе успял с подслушването на телефона й, но това все пак можеше и да не му помогне да извлече необходимата информация. Щеше да разпита дискретно в клиниката или да подкупи някого, за да му кажат, когато тръгне към църквата.
И ако беше подготвен, може би щеше да се сложи край на наблюдението и чакането. Щеше да я отвлече още преди да е разбрала какво става, и да я предаде в ръцете на Стонтън. Тази мисъл извика усмивка на устните му. Борг познаваше Стонтън и макар да бе разочарован от измъкването на Емили Хъдсън, нямаше да се поколебае да си поиграе с Ирана Повак. Борг дори очакваше с нетърпение въпросните игрички.
На всяка цена отиди в църквата да си кажеш молитвите, кучко. Ще имаш нужда от тях.
Емили сведе поглед към Атлантическия океан от илюминатора на реактивния.
— Толкова лесно — прошепна тя. — Никакви митници. Никакви служби за сигурност…
— Въобще не е лесно. Необходими са много пари и връзки — възрази Гарет. — В наши дни подобно спокойствие струва много пари.
— Но са необходими само пари — вдигна поглед към него тя. — Това ме безпокои. При всичките тези заплахи от терористи мерките за сигурност могат да се избегнат само срещу заплащане.
— Какво бих могъл да кажа?
— Нищо. Аз нарушавам правилата на системата, така че нямам право да се оплаквам. Но се оплаквам. Възмущава ме това, че е толкова лесно да се заобиколят законите. А също и фактът, че това поставя страната ми в непрекъсната опасност.
— Не я заплашвам аз, Емили.
— Така е. — Тя се облегна назад. — Ти не я заплашваш. Ти си един от добрите, по свой си начин.
Той се засмя.
— Как стигна до тази идея?
— Ирана ми я подсказа.
— Тогава, разбира се, трябва да е вярно. — Поклати глава. — Все още ли вярваш на думите й след случилото се, преди да се качим на този самолет?
— Да. — Емили протегна ръка към плика, в който бяха копията, направени в съдебната палата. — Защото тя не изразява единствено своята преценка. А сега ще прочета това и ще видя дали ще науча още нещо за Михаил Зелов.
— Не искаш ли да облекча работата ти? Мога да прегледам една част.
— Не, искам да ги прегледам сама. Защо не отидеш да видиш дали Поли не е успял да проникне в базата данни на телефонната компания?
— Очевидно ме отпращаш. — Изправи се. — Не искам да те безпокоя. — Погледна я. — Всъщност това е лъжа. Искам да те безпокоя. Но не по този начин, Емили.
Дяволите да го вземат.
Гледаше го как крачи към пилотската кабина, където седяха Дардън и Поли. Той наистина предизвикваше смут в нея. Сърцето й се разтуптяваше. Вървеше пъргаво като пума: пружинираща походка, крака на атлет. Какво й ставаше, по дяволите?