Знаеше. Започваше да усеща прекалено остро физическото му присъствие, чувствата й също се връщаха към живота. Сексуалното привличане между тях ставаше все по-силно.
Не му обръщай внимание. Работи. Чети за Михаил Зелов.
Гарет се върна при нея едва когато бяха над Швеция.
— Работиш от часове. Разрешено ли ми е вече да разговарям с теб? — Отпусна се на стола до нея. — И, не, Поли още не е готов. Но каза, че е близо.
— Добре — отговори разсеяно тя и вдигна поглед от копията. Радваше се да го види. Всъщност щеше да се радва да види всеки, който я изтръгнеше от света на Зелов. Размърда рамене така, сякаш сваляше от тях огромна тежест. Помисли си, че точно така се чувства. Сякаш носеше огромен товар от зло и омраза. — В писмата му няма кой знае какво повече от арогантност и искания към семейството му. Дневникът му позволява той да бъде видян наистина такъв, какъвто е бил.
— Толкова ли е бил откачен, колкото твърдят роднините му?
— Може би. Както и Хитлер. Искал е да завладее света. Мразел, е всичко и всички. Искал е да бъде или император, или папа. Не мога да изразя с думи презрението, което е хранел към цар Николай. Удивително как е успявал да го скрие от него. Работел, е там, в двореца, и са се виждали всеки ден.
— А връзката му с Распутин?
— Гледал е на него като на кукла на конци, както и решихме ние с теб. И двамата са били от селско потекло. Зелов успявал да подхранва амбициите на Распутин, да му вменява какво да каже или направи. Той самият винаги оставал на заден фон.
— И защо му е била необходима фигура, зад която да се крие? Щом егото му е било толкова голямо, защо не е рискувал сам да вземе властта?
— Вероятно е щял да рискува накрая. Имал е достатъчно смелост. — Започна да прелиства страниците и стигна до тази, която търсеше. — Ето, прочети тук. По това време двамата с Распутин са били на върха на славата и силата си. Може би ще успееш да надникнеш в душата на Зелов. — Облегна се и го загледа как чете.
„Днес се наложи да смъмря жестоко Распутин. Арогантността и женкарството му започват да предизвикват подозрителността на царицата. Тя е глупава, но все пак има очи и вижда, има уши и чува клюките. Как мога да я убедя, че той е светец, след като е бил с половината жени от града? Светец? Той е едно недоразумение. Шега. Има малко таланти. Аз съм този, който може да разтърси душите на хората, ако реша да освободя силата си. Аз съм светецът. Аз мога да излекувам болнавия царски син, ако реша да го направя. А вместо това, трябваше само да спра един от припадъците му и да припиша това на Распутин. И сега тя вярва, че той е Бог.
Аз съм Бог.
Изкушавах се да пристъпя напред в онзи ден и да кажа на всички какви глупаци са и колко са незначителни в сравнение с мен. А после да освободя силата си и да хипнотизирам целия двор, да ги направя подвластни на магията на моята личност.
Бих могъл да го направя. Мога да сторя всичко.
Не, трябва да потисна гнева си. Избрах тази роля и трябва да се придържам към нея. Аз поставих Распутин в ролята на магьосника, на светия човек, на Бога. И имах причина за това. Тези глупаци са неспокойни около мен. Аз се усмихвам. Тая омразата в сърцето си. И въпреки това те се държат на разстояние от мен. Вярвам, усещат, че имат Бог сред себе си.
Но все пак жените от града разтварят краката си за този глупак Распутин. Говори се, че може би спи дори с царицата. Не бих могъл да толерирам подобна глупост. Виждам се непрекъснато с царя и скоро ще получа от него всичко, което искам.
Вярвам, че трябва да отведа Распутин в Йерусалим, да го отдалеча от царицата. После, когато той се върне, както се предполага, още по–надарен със свети сили, ще мога да сложа ново начало. Ако е добър и ми се подчинява, може би ще дам на Распутин някоя от графините да се забавлява с нея. Те са достатъчно красиви и мога да ги накарам да мислят, че ако спят с Распутин, ще се приближат до Бога. Така ще е много по-безопасно за мен и Распутин, отколкото ако той спи с царицата. Макар че тя така е прегърнала идеята за неговата святост, та вероятно вярва, че църквата ще благослови плътската им връзка.
Мисля, че е време да се заема с църквата. Тя има прекалено голямо влияние над царя. Ще трябва да го освободя от нейните окови, дори това да означава да причиня унищожението или дискредитирането на алчните копелета. Църквите могат да падат така, както и монархиите. Свещениците могат да бъдат изгаряни също както царете могат да бъдат разстрелвани или обезглавявани.