Мога да го направя. Мога всичко. Докато контролирам този идиот Распутин.“
— Не особено приятен човек — отбеляза Гарет. — Да видим: той е против царя, монархията, царицата, църквата и Распутин. Пропуснах ли нещо или някого?
— Не. Поне от тази част на дневника. Но трябва да прочетеш и останалото. Завел е Распутин в Йерусалим и не съм сигурна дали не е уредил царят да изпрати една от красивите си дъщери в леглото на Распутин. Поне се е опитал да прецени коя от тях е най-безопасно да бъде съблазнена.
— Сянката на Анастасия — измърмори Гарет.
— Не, била е прекалено млада. Можела, е да проговори — каза Емили. — Олга също е била подходяща донякъде, но предпочитанията му са клонели към Мария. — Поклати глава. — Едва не ми прилоша. Всичкото това зло. Цялата тази развала и гнилоч. И децата на царя, уловени в мрежата на този порочен злодей.
— Очевидно е, че е вярвал във вътрешната си сила — каза Гарет. — Възможно е наистина да е притежавал такава.
— Защо казваш това?
— Това е било написано години преди смъртта на царя, но той е умрял точно така.
— Съвпадение.
— Може би. — Сведе поглед към листа. — Зелов твърди, че е бил много близо до това да получи желаното от царя. Какво е искал всъщност?
Тя сви рамене.
— Трона? Пари? Влияние?
— Бил е практичен човек. Знаел, че тронът никога няма да бъде даден на селянин.
— Но не е било невъзможно да му дадат повече власт. Революцията е била съвсем близо. Може би е бил комунист?
— Ако е бил, сигурна съм, че е избрал най-удобната за него идеология. И, освен това, имал е влияние чрез Распутин. Не, трябва да е ставало въпрос за пари.
— И ако съдя по замъка, който е построил в Кънектикът, трябва да е получил всичко, което е искал. Как?
— Царицата и дъщерите й са били уязвими. Виждал съм снимки на бижутата им. Фантастични са. По-скъпи от бижутата на английската корона.
— Но той е искал нещо определено от царя. Царицата и дъщерите й са били за него просто раздразнение, което е трябвало да понесе. Споменава ли се нещо определено по-нататък?
— Не. Говори много за Распутин. И към края става доста злобен. Распутин очевидно е можел да бъде чаровен, макар и да е бил малко луд. Зелов е ненавиждал тази негова страна. Предполагам, че е искал да го контролира изцяло. Впуска се в дълги тиради за църквата и за това, как ще узурпира властта й. Злобата му нараства още повече, когато църквата все по-често се обръща към Распутин, и се опитва да повлияе на царицата да му забрани да се появява в двора.
— В кой момент спират записките в дневника му?
— Няколко месеца преди Зелов да замине за Америка. Прави загадъчно изказване в смисъл, че е дошло времето да даде изява на думите си в светлината на написаното в „Книгата на живите“. Затова мисля, че е продължил записките си в книгата.
— Отново се появява „Книгата на живите“. И никакви заплахи към Распутин? Никакви планове за убийството му?
Тя поклати глава.
— Само същото презрение, което винаги е изпитвал към него. Въобще не се е променило.
— А какво пише в писмата? Някаква връзка?
— Изглежда, че е прекъснал завинаги връзките си с Русия след заминаването си.
— Но си построил руски замък и искал децата му да говорят на руски.
— Арогантност. Той бил винаги прав, помниш ли?
— И се връщаме на въпроса, откъде е взел парите за построяването на онзи замък. — Тя събра страниците и ги пъхна обратно в плика. — Ще погледна и това, ако нямаш нищо против.
— Нямам. Но няма да намериш нищо.
— Вероятно няма. Но, като теб, искам да опозная Зелов. Например, той е ненавиждал Руската ортодоксална църква. Защо?
— Имала е прекалено голямо влияние върху царското семейство.
— Достатъчно, че да иска да ги свали от власт? Струва ми се малко крайно.
— Той е бил човек на крайностите.
— Това си го разбрала правилно — усмихна се той. — А може и да е имало нещо общо с вярата му, че психическата му сила му отрежда положението на светец. Не каза ли, че е бил член на сектата на „Христововерните“, когато се е срещнал за първи път с Распутин?
— Да. Тогава Распутин прочел книгата на Зелов. Имаме нужда от тази книга. Не открихме достатъчно в тези копия.
— Знаехме, че няма да открием. Не бъди неразумна.
— Млъкни. Иска ми се да бъда неразумна.
— Тогава не проявявай здрав разум. — Погледна през прозореца. — Скоро ще пристигнем в Москва.