— Цената е установена.
— Но това бе, преди да нараниш чувствата ми — каза Поли. — Ще те обложа допълнително за тези думи.
— Така и трябва — каза Емили и тръгна към една от вратите, които водеха вън от кухнята. — Ще видя дали мога да взема душ и да си сменя дрехите. Къде е банята?
— Има само една баня. Ще трябва да се редуваме — каза Дардън. — Вратата е от другата страна на кухнята.
— Не може да се каже, че е много удобно — отбеляза Поли.
— Млъкни, Поли — сряза го Дардън. — Направих каквото можах, в толкова кратък срок.
— И аз ще взема една от свободните спални — каза Поли. — Имам нужда от спокойствие, за да работя, и от удобно легло и възглавница, на която да положа уморената си глава.
Дардън смръщи вежди.
— Сигурно.
— Добре, аз ще спя на разтегателния диван — каза Гарет.
— Само си свърши работата, Поли.
Поли се усмихна.
— Може и да ви простя това, че бяхте така груби с мен. — Завъртя копчето за единия от котлоните и сложи джезвето върху него. — И дори може да споделя с вас кафето.
Емили затвори вратата на спалнята и се облегна на нея. Радваше се истински на този миг на спокойствие и тишина. Не само защото другите като че ли непрекъснато приказваха, а и защото бяха вечно в движение. През последните няколко дни избягваха куршуми, прекосяваха океани и всичко това започваше да й се отразява. През това време само за кратко се чувстваше в безопасност и изпитваше доволство — с Гарет в самолета.
Имаше интимност в тези моменти.
Гарет грешеше по отношение на Поли. Това отново я подразни и изненада. Не можеше да става и въпрос за ревност. Макар да бе признал, че подобно чувство е проява на незрялост, той като че ли въпреки това го изпитваше.
Защо? Тя не бе Анджелина Джоли. Можеше да разбере с какво такава жена би привлякла Гарет. Емили знаеше, че е привлекателна, умна и смела. Не се подценяваше, но нямаше да направи грешката да вярва, че Гарет може да поиска да има дълга и сериозна връзка с нея. Двамата бяха прекалено различни. Свързваше ти единствено ситуацията.
Да, ситуацията. Този бе отговорът.
Огледа стаята. Чиста, макар и поизносена, завивка на леглото. Евтино нощно шкафче, с купа и кана на шкафа до вратата. Достатъчно удобно.
Леглото й изглеждаше дори примамливо добро. Не беше в настроение да прекоси кухнята, за да отиде в общата баня и да вземе душ.
По-късно.
Сви се на леглото и се зави със старомодната кремава завивка. Защо старите неща винаги са по-меки и по-удобни…?
Някой почука на вратата. Отвори очи. Стаята бе тъмна.
— Емили.
Гарет. Спусна крака на пода, прекоси стаята и отвори вратата.
— Всичко наред ли е?
— Точно този въпрос щях да ти задам и аз — усмихна се той. — Тук си почти от четири часа. Но съдейки по рошавата ти коса, предполагам, че си дремнала добре.
Тя кимна.
— Имах намерение само да… Но предполагам, че съм била уморена.
— Предполагам. — Отстъпи встрани. — Беше малко уморена и от нас. И особено от мен. Но Дардън и Поли отидоха в стаите си и къщата е твоя, ако искаш да вземеш душ.
Искаше да вземе душ, да. Чувстваше се лепкава, а в устата си имаше вкус, сякаш бе яла памук.
— Има ли топла вода?
Той кимна.
— Включих бойлера.
Тя се върна в спалнята, дръпна ципа на сака си и извади шампоан и четка за зъби. След това и бельо, чиста блуза и панталони.
— Добре. Не обичам студените душове.
— Аз също. — Той се обърна и закрачи обратно към кухнята. — Не бързай. Ще ти направя кафе. Не успя да пиеш от първото джезве.
Долови аромата на прясно приготвено кафе, когато отвори вратата на банята след около час.
— По-добре ли се чувстваш?
— Да.
— Искаш ли нещо за хапване?
— Не. Хапнах сандвич в самолета. Не съм гладна.
— Но това бе много отдавна. — Наля й кафе. — Може би по-късно.
— Може би.
Седна срещу нея.
— Поли каза, че е близо до успеха.
— Каза така и в самолета.
— В тази работа има много задънени улици. Струва ти се, че си на правилния път, а не стигаш доникъде.
— Говориш така, сякаш си добре запознат с нея.
— Запознат съм, макар и не особено добре. Затова и се заех с други неща.