— Трябва ли да си перфектен във всичко, което вършиш?
— Само в някои неща. Но задължително трябва да съм дяволски добър. Ако не съм, това буквално ме подлудява.
— Никога не съм била чак толкова амбициозна. Просто искам винаги да довършвам започнатото и да работя на върха на възможностите си.
— Израснала си с любящ баща и сигурност в дома. А аз трябваше да съм най-добрият на улицата или щях да свърша с изкормени черва. Научих се да бъда винаги готов за съперничество.
— Разбирам. — Погледна го над ръба на чашата. Дори така, седнал срещу нея и отпуснат, излъчваше жизненост и енергия. В първите дни с Гарет й се струваше, че никога няма да може да свикне с него. Той бе също така предпазлив и тя се чувстваше винаги неловко в присъствието му.
Беше престанал да се усмихва, погледът му изведнъж бе станал внимателен и напрегнат.
Тя все още се чувстваше неловко.
Усещаше как гърдите й се стягат, по тялото й се разливаше топлина. Искаше й се да протегне ръка и да го докосне.
Стегни се!
— Все още съм винаги готов за борба — каза той. — Не ти харесваше, когато не бях мил с Поли. Съжалявам, такава ми е природата. Трябва да защитя онова, което… — Млъкна рязко. — Не, това също няма да ти хареса. Тази вечер като че ли казвам само грешни неща. — Сведе поглед към чашата си с кафе. — Но мисля, че е време да ги кажем. Мисля, че си готова. Господи, надявам се да си готова.
— Готова за какво? Секс?
— Да. — Вдигна поглед към нея. — О, да!
Тя сдържа дъха си. Той дори не я докосваше, а тя се чувстваше така, сякаш се топи отвътре.
— Знаеше, че моментът наближава — каза той с дрезгав глас. — И ти го искаш.
Да, тя също го желаеше. Щеше да излъже, ако отрече. Не искаше да лъже.
— Между нас има химия. — Навлажни устни. — Но мисля, че ни свързва единствено ситуацията. Събитията ни събраха и ние реагираме. Това не означава, че трябва… — Млъкна и бутна стола си назад. — Горещо ми е. — О, Боже, думите просто излязоха сами от устата й. — Имам нужда от въздух. Ще изляза навън.
Той се усмихна.
— На мен също ми е горещо, Емили. — Но остана на мястото си дори след като тя излезе навън.
Нощният въздух бе студен, но не я охлади. Облегна се на стената на къщата и втренчи поглед в голото поле. Гореше, тялото й бе готово. За Бога, чувстваше се така, както първия път, когато бе правила секс. Беше първата й година в колежа и сякаш бе изгубила ума си. Не можеше да контролира желанието си за секс. Тогава не бе избягала от капана на плътското желание. Напротив.
Защото бе безопасно. Просто ново преживяване. Етап от живота.
Сексът с Гарет нямаше да е безопасен, а този етап от живота й можеше да я поведе по стръмни и опасни пътеки.
И вълнуващи. Да, всичко в Гарет бе ново и вълнуващо. Начинът му на мислене, опитът му, който го превръщаше в това, което беше, тялото, което я подлудяваше и извикваше желанието й…
Вратата се отвори и Гарет също излезе навън.
Тя се напрегна и изправи гръб.
Той също бе напрегнат. Виждаше изопнатите черти на лицето му и сдържаната сила, която изпъваше мускулите на раменете му.
— Не се тревожи. Няма да скоча върху теб — каза той. — Дори няма да се опитам да те съблазня. Макар Бог да ми е свидетел, че искам да го сторя. А може и да успея. Изкуството на съблазняването е едно от нещата, в които съм най-добър.
— Сигурна съм, че е така. — Емили се опита да овладее гласа си. — Това е един от най-важните таланти в репертоара на мъжа, нали?
— Дяволски си права. — Изгледа я с присвити очи. — И ме ядосва това, че не мога да го приложа в момента. Ръцете ми са вързани. Този кучи син, Стонтън, ги върза и не мога да направя нищо по въпроса.
— Не знам какво…
— Казвам ти — прекъсна я той рязко. — Ти си като ходещ безчувствен робот, откакто те измъкнах от онзи лагер. Дълбоко си наранена. Как да те вкарам в леглото си, след като се страхувам, че ще се разпаднеш, дори само да те докосна с пръст? — Погали я леко в основата на шията. — Пулсът ти се ускори, когато те докоснах. — Погали я отново. — А сега буквално полудя.
Не можеше да диша. Сърцето й биеше толкова бързо и силно, та й се струваше, че ще изскочи от гърдите й.
— И не мога да направя нищо по въпроса — процеди той през зъби. — Ти си тази, която трябва да направи първата крачка. — Отпусна ръка край тялото си. — Искам само да знаеш, че те желая повече от всяка друга жена в живота си. Луд съм по теб. Никога няма да те нараня и ако се любим, ще превърна това в незабравимо преживяване за теб. Само това исках да ти кажа. — Завъртя се на пети и прекоси двора, за да излезе на пътя.