— Говори, Поли — каза Гарет рязко.
— Проникнах в базата данни с настъпването на утрото. — Поли направи гримаса. — Беше дяволски трудно. Изкушавах се да си легна и да се наспя, но после реших, че съм длъжен да си свърша работата и да ви дам име и адрес.
— И успя ли?
— Разбира се. Казах ви, че съм успял. — Извади тефтер от задния си джоб. — Чарлз Ворстов-Бабин. Използва името Бабин в Лондон, но пълното си име в Русия.
Емили застина.
— Бабин?
Поли вдигна поглед.
— Чувала ли си за него?
— Само веднъж.
В онзи ужасен ден, причинил й толкова страдание, че дори не бе запомнила името.
Поли погледна отново бележките си.
— Той е адвокат, преместил се от Лондон в Москва в края на студената война. По онова време много европейски индустриалци решили да се заселят в Съветския съюз, за да правят бизнес и да постигнат успех. Бабин решил, че неговият успех ще е да ги представлява и да получи парче от големия пай. Незаконороден е. Майка му била рускиня и той говори свободно езика. Това било добре, когато се преместил в Русия. Наистина постигнал огромен успех и винаги се движи на ръба между честните сделки и нечестната игра.
— Адресът му?
— Офисът му се намира в малък град, северно от Москва. Далбаз. Живее в къща имение, която била конфискувана от болшевиките след убийството на царското семейство. Някога принадлежала на великия княз Игор.
— Колко на север от Москва?
— Около петдесет мили.
— Не особено удобно за бизнеса — каза Емили. — Сигурно наистина се справя много добре, щом е успял да купи къща имение.
Той сви рамене.
— Може би има подбрана клиентела и може да си позволи стила, с който е свикнал.
— Колко добре се справя? — запита Емили. Спомни си думата, която Гарет бе използвал, като говореше за дохода на Стонтън. — Неограничени средства?
— Нямах време да направя задълбочено проучване, но не мисля така.
Дардън поклати глава.
— Съжалявам, трябваше да намеря този Бабин доста отдавна, Емили. По дяволите, проверявам още откакто бяхте в къщата на Немид. Двойното име ме заблуди.
— Няма значение. Вече имаме и име, и адрес. Просто не разбирам защо профилът му не съвпада с онова, което Гарет ми разказа: Стонтън не разполага с неограничени средства, а сега излиза, че и с Бабин е така?
— Ще открием всичко, Емили — каза Гарет тихо. Обърна се към Дардън. — Сега имаме пълното име и адреса. Обади се на Фъргъсън и му кажи да проучи всички източници, с които разполага. Да видим дали ще открие още нещо. Нека провери дали Бабин има клиент на име Стонтън.
— Отново ще използваш Фъргъсън? — запита Емили.
— Да, по дяволите. Искам да видя каква мръсотия ще изрови за този Бабин. Фъргъсън има връзки и можем да ги използваме. Нека си заслужи славата. Кажи му, че информацията ни трябва възможно най-бързо.
— Значи вече нямаш нужда от мен — каза Поли. — Мога ли да се прибирам у дома?
Гарет го гледа втренчено един миг.
— Изкушавам се да те отпратя, но ще те задържа още малко. Може да изникне нещо. — Обърна се към Емили. — Вземи душ и се облечи. Ще посетим Бабин и ще видим дали няма да ни даде някои отговори.
Офисът на Бабин се помещаваше в тухлена сграда на улица, в която имаше и множество други офиси. Улицата беше чиста и добре поддържана, а град Далбаз, изглежда, процъфтяваше.
— Много добре — каза Гарет, докато държеше вратата, за да мине Емили. — Как си? Добре ли си?
— Да. Има ли причина да не бъда?
— Няма. Но човек никога не знае как нещо ще се отрази на някого. Приближаваме се към целта.
Тя се чувстваше нервна. Как го бе разбрал? Господи, колко чувствителен беше!
— Да се приближим още повече. — Тя отиде до бюрото, зад което седеше руса секретарка. — Бихме искали да видим мистър Бабин, моля.
— Имате ли уговорен час? — Говореше английски с лек акцент, а на хубавото й лице грееше ослепителна усмивка.
— Не. Но трябва да се видим с него. Казвам се Емили Хъдсън, а това е…
— Съжалявам, но мистър Бабин никога и никого не приема без предварително уговорен час. Може би ще можете…
— Може би можем да го видим веднага. — Гарет хвана Емили за лакътя и я поведе към вътрешната врата. — Ще бъде чудесно. Повярвайте ми.
— Няма да бъде чудесно. — Усмивката на секретарката се бе стопила. Тя беше скочила на крака и подтичваше към тях. — Казах ви, че… — Млъкна и каза на мъжа, който се бе изправил при влизането им: — Съжалявам, мистър Бабин. Казах им, че никога не приемате…