— Джон Гарет, а това е Емили Хъдсън — каза Гарет. — Трябва да говорим с теб, Бабин.
— Това е наистина изключително важно, Надя — каза Бабин на секретарката. — Може би трябва да направим изключение. Всичко ще бъде наред.
— Сигурен ли сте?
— Не съм сигурен, но съм готов да бъда открит. — Усмихна се на Емили, след като секретарката излезе. Беше мъж с тежко телосложение, прехвърлил петдесетте, с добре подстригана черна коса и усмивка, така бляскава и пригладена като косата му. — А сега, за какво е всичко това?
Тя си пое дълбоко дъх в опит да потисне пламналия в нея гняв.
— Предлагам ти да ни кажеш. Николай Зелов ти се обади преди две нощи. Беше уплашен. — Направи пауза. — И спомена „Книга за живите“ от Михаил Зелов.
— Не си спомням подобно обаждане. Сигурно грешите. Мистър Зелов ли ви каза, че ми се е обадил?
— Не.
— О, в такъв случай сигурно сте подслушали обаждането. Използвали сте незаконни средства. — Поклати укорително глава. — Наистина не мога да обсъждам това с вас.
— Ще го обсъдим — повтори Емили. — Незаконни? — Бе така спокоен, така уверен, че тя изведнъж изгуби контрол. — Как можете да кажете това? Мили Боже, не бихте могли да бъдете по-потънал в мръсотия.
— Глупости. Вие сте извършили незаконно действие. Освен това, грешите. Не знам нищо нито за Зелов, нито за книгата.
— Нито за Стонтън? — запита тя през здраво стиснатите си зъби. — Къде е Стонтън?
— Всичко това е пълна загадка за мен. — Погледна Гарет. — Ти мълчиш, Гарет. Сигурно тази жена те е принудила да дойдеш тук. Сигурен съм, разбираш, че човек с моята професионална репутация не може да бъде замесен в нищо незаконно.
— Дамата каза всичко. Тя няма нужда от помощта ми. — Гарет го гледаше право в очите. — Нищо не знаеш. Никога не си чувал за Стонтън. Ние сме допуснали грешка. Но и да знаеше, нямаше да ни кажеш. Правилно ли съм разбрал?
Бабин кимна.
— Да. — Усмихна се. — А сега мисля, че е време да си вървите.
— Мисля, че си прав. — Гарет хвана Емили за ръката. — Да тръгваме, Емили. Да тръгваме, преди мистър Бабин да ни е арестувал за незаконни действия. Господи, как ме уплаши!
Усмивката на Бабин не трепна.
— Никога не бих го направил. Очевидно сте сбъркали човека, ако въобще е имало такова обаждане. — Обърна се към Емили. — Никога не бих причинил на дамата допълнителна мъка. Естествено, виждал съм снимките й във вестниците и знам през какво е преминала. Може би е още разстроена от случилото се в планината?
— Искате да кажете, че е луда? — запита Гарет. — Не, не мисля. Нестабилна ли си, Емили?
— Престани, Гарет. Достатъчно. — Емили направи крачка към Бабин. — Да, разстроена съм. — Гласът й трепереше от гняв. — И кой знае по-добре от теб какво съм преживяла в планината? Ти беше там. Чу ли го да вика, Бабин?
Изражението на Бабин не се промени.
— Моля?
— Никой не пощади Джоел. И никой не спря да му причинява болка, когато той се молеше. — Думите излизаха сами от устата й. — А после той вече не можеше да моли. Защо ти…
— Емили. — Гарет стисна ръката й. — Не сега. Това няма да ти помогне.
— Ще трябва да ми каже къде е Стонтън… — Пое си дъх. Дълбоко, на пресекулки. Чувстваше се така, сякаш ще експлодира всеки момент. Той беше прав. Бабин нищо нямаше да каже. Изражението му не издаваше нищо, освен задоволство. Искаше й се да му зашлеви плесница, да развали безметежното спокойствие, което лицето му излъчваше. Отскубна се от Гарет и се завъртя на пети. — Тръгвам. — И излезе от офиса.
Гарет се изравни с нея на вратата.
— Спокойно. Това не е краят. А само първият рунд. Знаехме, че вероятно няма да се огъне. Просто трябва да опитаме по друг начин.
— Изгубих търпение. — Гледаше право пред себе си, докато вървеше към колата. — Не издържах. Не исках да се случи, но… — Дланите й се свиха в юмруци. — Но той непрекъснато се усмихваше, Гарет. Беше така самодоволен. Питах се дали сее усмихвал така, когато е говорил със Стонтън в онзи ден. Джоел викаше от болка, но на никого не му пукаше. Той се усмихваше…
— Шшш, тихо. — Бяха на улицата. Той спря и я взе в прегръдките си. — Знам. Знам. Справи се чудесно.
— Не, не се справих чудесно. — Зарови лице на гърдите му. — Не издържах. Не биваше да правя това. Мисля, че му харесваше.