— Просто ще трябва да се погрижим да си плати, нали? — Ръцете му я стиснаха здраво. — Самият аз сигурно също щях да избухна при подобни обстоятелства.
Чувстваше се на топло и сигурно място в прегръдките му. Преди миг бе изпълнена с гняв и разочарование, но, невероятно, сега се чувстваше добре.
— Да изчезваме оттук. — Отскубна се от прегръдката му. — Насред улицата посред бял ден сме. Ако Бабин ни вижда, сигурно е много доволен, че ме е разстроил така.
— Задоволството му ще е кратко. — Отметна косата от лицето й. — Обещавам ти всичко за Бабин да е краткотрайно.
Усети студени тръпки. Беше странно да изпита студ в момент, когато е така завладяна от гняв.
— Не и преди да намерим Стонтън и книгата на Зелов. — Обърна се и тръгна към колата. — Изражението на лицето му дори не се промени, когато споменах името на Стонтън.
— Той умее да се контролира. — Гарет седна зад кормилото. И хвърли поглед на Дардън, който седеше на задната седалка. — Нещо?
— Не. — Дардън вдигна поглед от клавиатурата на компютъра. — Прекалено лошо. Той нито пие, нито е глупав. Ако знае, че сме го открили чрез Зелов, няма да попадне пак в подобен капан. Ще намери друг начин да осъществи контакт.
— Мислиш, че ще се свърже със Стонтън? — запита Емили.
Гарет кимна.
— Или с някого другиго.
— Не вярваш, че той е наел Стонтън?
— Не съм казал това. Но може да е просто посредник. От думите ти знам, че Бабин е предизвиквал раздразнение у Стонтън, а ако Бабин дърпаше конците, вероятно щеше да изпитва повече уважение и страх. А и неограничените средства, с които Стонтън разполага, не могат да са му осигурени от Бабин.
— Но Николай Зелов се обади на Бабин, а и изглежда така, сякаш Бабин има контрол.
— Ще видим. Когато говоря отново с Фъргъсън, може би ще знаем повече. Говори ли вече с Фъргъсън, Дардън?
— Да, той бе доста кисел, но каза, че ще се свърже с теб.
— Надявам се да има нещо за нас. Не постигнахме нищо с Бабин — каза Емили.
— Всъщност постигнахме. — Гарет запали двигателя. — Сега поне знаем с кого си имаме работа.
— Той — също.
Гарет поклати глава.
— Не, по дяволите, не знае. Дори няма представа.
Глава 14
Фъргъсън се обади на Гарет два часа, след като се прибраха в селската къща.
— Какво? Просто информация? — запита саркастично. Няма ли някое местопрестъпление, което трябва да почистя? Трупове?
— Дардън каза, че наистина си ядосан.
— Не ми харесва да ме използват.
— И на мен. Но ти не се поколеба да почукаш на вратата ми, когато някой трябваше да измъкне Емили от онази планина. Какво откри за Бабин?
— Дардън ме увери, че знаеш основното.
— Онова, което ме интересува, е фразата неограничени средства. Бабин разполага ли с такива?
— Не. Справя се добре, но още не е стигнал дотам.
— Но има имение в провинцията.
— Играе хазарт. Залага много. И един ден се върнал от Монте Карло с цял чувал пари. Платил таксите и данъците и пак му останали достатъчно да построи имението.
— Щастливо копеле! — измърмори Гарет, спомнил си замъка, построен от Михаил Зелов. — Това, изглежда, е предпочитаният начин да се сдобиеш с богатство. Някой провери ли казината?
— Разбира се. Проверени са. — Продължи: — Но кой може да каже дали управителят на казиното не е взел достатъчно пари, за да каже това, което Бабин иска да чуем?
— Какъв циник си — каза Гарет. — Каза, че се справя много добре. Кои са основните клиенти на Бабин?
— Няколко фабриканта от Англия, заселили се тук след края на Студената война и справящи се дори по-добре от Бабин.
— Имена.
— Основните му клиенти са Джон Бродерик, Питър Джослин, Уилям Смит. Всеки един от тези тримата разполага с неограничени средства. Бабин също така изпълнява поръчки на руското правителство и Руската ортодоксална църква. Често се среща с митрополит Димитри Пушкал.
— Какво?
— Митрополит Димитри е един от най-влиятелните мъже на църквата. И църквата, и правителството имат огромно влияние, но в различни сфери. На Бабин се налага да се разбира и с двете сили, за да защити клиентите си. Човек никога не знае кога малък подкуп или сделка с някой от двата лагера може да осигури къща имение или безпроблемен лиценз.
— Бабин има ли семейство? Любовница?