— Не и в настоящия момент.
— Има русокоса красавица за секретарка.
— Надя Владар. Не му е любовница. Макар че я дава на клиентите си в определени случаи. Тя му е удобна и й плаща много добре.
— Изглеждаше доста нетърпелива да му угоди.
— Нещо друго?
— Ще имам нужда от подробни доклади за Смит, Бродерик и Джослин.
— Изпреварих те. Вече съм дал заповеди да се изработят.
— Направи пауза. — Нали знаеш, че няма още много дълго да успяваш да ме държиш на тъмно и да ме караш да ти съдействам?
— Знам. Но мислех, че ще ми съдействаш, докато не започнеш да се съмняваш, че ще ти дам исканото от теб.
Фъргъсън не проговори няколко секунди, но Гарет долови разочарованието му дори в мълчанието му.
— Ти, кучи сине! От какво друго имаш нужда?
— Ще ти кажа.
— Сигурен съм. — Фъргъсън затвори.
— Чу го, Емили. — Гарет бе включил телефона си на високоговорител. — Някакви идеи?
— Бабин е само посредник.
Гарет кимна.
— Но на кого посредничи?
— Може би ще узнаем, когато получим докладите на Фъргъсън. — Поклати глава. — Но никак не ми се иска да чакам, по дяволите.
— Може да не ти се наложи да чакаш за всичко. Има вероятност Бабин да се е свързал със Стонтън след обаждането на Зелов. И със сигурност ще се свърже с него сега, когато сме на негов терен.
— И Стонтън ще дойде при нас. — Осъзнаването на този факт бе като смразяващ удар. Нали точно това искаше? Но въпреки всичко продължаваше да се чувства уязвима. — Той все още иска да ме залови. Можем да използваме това, за да му устроим капан.
— Не още. Иска ми се да ги съберем всичките на едно място по едно и също време. Просто трябва да стоим тихо, докато не сме готови.
— А Стонтън ще ни позволи ли да седим мирно и тихо? А ако се впусне да ни преследва?
— Тук ще сме в безопасност още известно време. Няма доказателства, че сме наели тази къща. И се погрижих да не ни проследят от офиса на Бабин дотук.
— Не искам да седя мирно и тихо — каза тя. — Можем да ги съберем всичките и по-късно. Искам Стонтън.
— Знам. — Облегна се назад. — Но също така искаш да откриеш причината, поради която той причинява всичкото това страдание. Искаш да намериш чука. Каза, че веднъж си го сънувала. Искаш ли някой от тези богати фабриканти да го открие и да получи съкровището, за което Джоел плати с живота си?
— Не бъди глупав. Разбира се, че не искам. — Чукът беше като главата на медуза, от която се подават змии и задушават всичко около себе си. Беше отнел живота на Джоел. Понякога се чувстваше така, сякаш някой я удряше с него. — Но не ми се иска да се окажеш и прав.
— Прав съм, Емили.
Тя го гледаше с безпомощност и разочарование. По дяволите, съзнаваше, че е прав. Знаеше, че е човек на разума и поставя последователно цели, които накрая щяха да ги отведат до желаното място и желания момент, но това не я спираше да иска действието да се развива по-бързо, да залови Стонтън, преди да се е изплъзнал.
— Добре. Засега. — Завъртя се на пети. — Но няма да чакам, ако се появи шанс да заловим Стонтън. — Отиде в стаята си и твърдо затвори вратата след себе си.
Гарет гледаше замислено затворената врата.
Емили временно се бе предала, но това нямаше да е задълго. Откакто бяха дошли тук и се бяха изправили срещу Бабин, тя бе изпаднала в емоционална нестабилност. И кой би могъл да я вини? Всичко предизвикваше спомените й за преживяния в планината ужас. Цяло чудо бе, че въобще се държеше.
Но напрежението и ужасът щяха да нарастват с напредването им по следата. Досега успяваше да й помага. Но… Всъщност той може би дори бе част от проблема. Беше казала, че я е накарал да се почувства жива. По дяволите, никога не би помислил, че иска чувствата й отново да се притъпят.
Добре де, не да се притъпят, а да не са така остри.
Обаче нищо в тяхната връзка не допринасяше за спокойствието и изглаждането на чувствата. Връзката между тях бе страстна, двамата все още се опознаваха физически и емоционално. Да, той не бе това, от което тя имаше нужда в момента.
Извади бавно телефона си и набра номера.
— Емили добре ли е? — запита Ирана веднага, след като отговори на обаждането му. — Снощи я сънувах, Гарет.
— Добре е. Но е малко напрегната. Ти как си, Ирана?
— Чудесно. Заета съм. Но доктор Кайду има толкова много помощници, че се настъпват един друг. — Направи пауза. — Няма да му липсвам, ако го изоставя. Кога искаш да се преместя?