Стонтън и бездруго никога не бе проявявал уважение, но сега в тона му се съдържаше такава арогантност, каквато Бабин не бе чувал през живота си.
— Вина?
— Наистина ли мислеше, че не знам за Джослин? Никога не сключвам сделка, ако не мога да я контролирам. Много се забавлявах, когато ми даваше информация на ужасно оскъдни парченца. Знаех всичко, което ти знаеше, та дори и повече.
Шокът скова Бабин.
— Ти, кучи сине!
— Но аз мога да бъда великодушен. Няма да кажа на Джослин как си прецакал нещата.
— Ти ги прецака. И какво ще направиш сега по въпроса?
— Какво искаш да направя?
— Искам да намериш Гарет и жената и да ги елиминираш. Да ме защитиш и да се погрижиш те да не узнаят нещо, което не трябва да знаят.
— Не мисля, че нашата сделка включваше твоята защита, Бабин. Разполагаш с охрана, която да свърши това. А аз трябва да изпържа някои други риби. Откри ли къде са отседнали Емили и Гарет?
— Не. Изненадаха ме. Мислех, че си се погрижил за тях. Нямах време да…
— Значи провалът ти е двоен. Ще трябва да поработя здравата, за да ги открия. И само защото ти вечно се проваляш.
— Не съм… — Но Стонтън вече бе затворил.
Копеле. Бабин също натисна бутона за край на разговора. Не бе очаквал Стонтън да се разбунтува така и никога не бе подозирал, че той знае кой контролира парите. Джослин. Чувстваше се неудобно от факта, че Стонтън се опитваше да обвини него за всичко. Все пак, Стонтън не бе успял да измъкне информацията от жената, а после бе позволил тя да бъде спасена.
Да не би Стонтън да се опитва да предотврати да бъде убит, като подстави мен?
За първи път Бабин бе завладян от страх. Инстинктът му обикновено бе безпогрешен, а сега му подсказваше, че Стонтън се кани да забие нож в гърба му. Онези, които дават парите, никога не толерират грешки и провали, които не могат да бъдат поправени. Независимо кой ги е допуснал.
Стонтън трябваше да бъде елиминиран от играта. Той бе открил Стонтън, а сега щеше да намери друг убиец, който да се погрижи за него.
Вече бе почти стигнал до портата от ковано желязо и виждаше кулите на замъка през дърветата. Изпита вечното удоволствие, което тази гледка му носеше. Нямаше ги вече князете, царя и царицата. Този свят сега принадлежеше на Бабин. Той бе работил за него. Беше лъгал и мамил и прегазвал хората, осмелили се да се изпречат на пътя му.
Точно както сега щеше да прегази Гарет и онази кучка.
Точно както щеше да прегази и Стонтън.
От стаята на Емили вече часове не идваше нито звук, а беше почти полунощ. Дали спи, ши просто ме избягва?, питаше се Гарет. А може би и двете. Тя бе разтревожена, когато го остави, а сексът, който бяха правили предната нощ, може би беше емоционален товар за нея.
Щеше да се справи с тази възможност по-късно. Тази вечер просто се радваше, че не му се налага да търси начини да я избягва. Подобна ситуация би била изключително деликатна.
Ослуша се. Определено не се чуваше нищо. Надявам се да се наспиш добре, Емили.
Време беше да предприеме нещо.
Прекоси безшумно стаята и отвори входната врата. Колата бе паркирана на алеята, а Поли се бе облегнал на нея.
Изправи гръб, когато Гарет тръгна към него.
— Какво става, по дяволите? Дардън ми каза да се срещнем тук.
— Отиваме на лов. Влез в колата. Ще шофираш ти.
— На лов? — повтори Поли предпазливо. — Аз не съм от хората, които обичат заниманията на чист въздух. Мислех, че си забелязал.
— Не мисля, че ще се изисква да стоим на чист въздух. — Седна до него. — Но, от друга страна, човек никога не знае.
— Виж, няма да ме изхвърли някъде по пътя, нали? — Запали двигателя. — Знам, че си ми ядосан, но трябва само да ми кажеш, за да си тръгна.
— Как бих могъл да те изхвърля? Нали ти шофираш.
— Е, просто в това виждам повече смисъл, отколкото в ходенето на лов. Не съм виновен, нали знаеш. Жените просто не могат да ми устоят. Аз нищо не правя.
— Млъкни, Поли.
Той мълча известно време.
— Къде отиваме?
— На посещение при Бабин.
— О! — Поли се замисли. — Насилие и бъркотия? И в това не съм добър. Не предпочиташ ли Дардън да е до теб в такива моменти?
— С цялото си сърце.
Поли въздъхна от облекчение.
— Тогава ще обърна и ще се прибера в къщата.
— Имам нужда от човек, на когото да се доверя, да наглежда Емили. Това е по-важно, отколкото да ми пази гърба. Дардън получи заповедите си.