— А аз какво трябва да правя?
— Нищо, което да ме вкара в беля. Можеш да бъдеш само наблюдател или само шофьор. Аз ще свърша останалото.
— Добре — отговори Поли. — Това звучи достатъчно безобидно. Бабин живее във великолепен замък. Как ще влезем?
— Ще оставим колата при портата и ще прехвърлим оградата. — И добави: — Надявам се по нея да не протича електричество.
— И аз — каза Поли. — Вероятно знаеш всичко за онова имение. Все пак, то е историческа забележителност. Ще направя всичко, което искаш. Може и да не съм добър в това, но няма да ти откажа.
Гарет дълго го изучава с поглед, после бавно кимна.
— Само за това те моля. — Сви рамене. — Дардън ми даде карта на района, свалена от Интернет, на която е отбелязана и охранителната система. Портата е снабдена с аларма, но оградата — не. По нея не протича електричество. В останалите части на къщата също има охранителни инсталации, но са поне на двайсет години. Инсталирани са от предишния собственик. Мога да ги обезвредя.
— Сигурен съм, че можеш. А ти сигурен ли си, че не искаш да се върнеш за Дардън?
— Да. Мисля, че имаш нужда от ново предизвикателство. Понякога е добре човек да разширява кръгозора си на действие. — Усмивката му беше странно изкривена. — Нали каза, че не полагаш никакви усилия, за да бъдеш неустоим.
— Остани тук, Поли. — Гарет провери инфрачервения си детектор. — Има трима души в помещенията на долния етаж. Един в спалнята на втория. Двама мъже охрана се сменят на два часа. Не се движат. Остани тук, в сянката, и ела да ме предупредиш, ако…
— Къде да дойда?
Гарет отново погледна детектора, за да е сигурен.
— В спалнята на втория етаж. Ще обезвредя алармата на вратата и сензора за движение. — Тръгна към огромната странична врата на двореца. — Не мърдай.
— Нито мускул. — Наклони глава. — Знаеш ли, започва да ми става интересно. Ще наблюдавам зорко като ястреб. Повярвай.
Докато обезвреждаше алармената инсталация, Гарет си помисли, че много му се иска да има доверие на Поли. И да имаше желание да му помогне, Поли не притежаваше опита на Дардън. Е, щеше да му се наложи да се справи. Гарет трябваше да действа бързо. Не само защото Емили беше на ръба и можеше да реши, че трябва да действа сама, ако не й демонстрираше напредък, но и защото сега, след като се бяха разкрили пред Бабин, той можеше бързо да се скрие и да прикрие следите си.
Най-после свърши с обезвредяването и отвори тежката врата.
Беше странно, че Бабин не бе осъвременил мерките си за сигурност. Може би бе така погълнат от миналото величие на двореца, та бе приел, че всичко тук е в пълна изрядност. Или може би Гарет щеше да бъде неприятно изненадан, когато се опиташе да влезе в спалнята на господаря.
Открехна вратата. Не последва нито изненада, нито шок.
Добре. Трябваше да действа бързо, преди Бабин да се е събудил и да е хванал оръжието.
Отвори вратата и се втурна през стаята към леглото.
Бабин не беше там.
Беше се претърколил на пода при отварянето на вратата и сега трескаво пълзеше към нощното шкафче.
Гарет обви ръка около врата му и го дръпна назад. В следващата секунда Бабин лежеше на пода, а Гарет беше върху него, допрял нож до гърлото му.
— Реших, че трябва да си поговорим още малко.
Протегна ръка и запали лампата върху нощното шкафче.
Искаше да вижда изражението му. Лицето на Бабин бе зачервено от злоба. На него не беше изписан страх. Това не бе добре. Натисна малко по-силно с върха на ножа и по шията на Бабин потече струйка кръв. Така беше по-добре. В очите му проблесна страх.
— Разбира се, ако избереш да не ми кажеш онова, което знаеш, мога просто да те убия. Което ще се хареса на Емили.
— Тази кучка!
Натисна още малко по-силно.
— Не бих говорил така за Емили, ако бях на твое място. Това извиква раздразнението ми.
В тъмните очи на Бабин гореше гняв.
— Не можеш да постъпиш така с мен. Тук е пълно с охрана. Всяка минута някой от тях ще открие присъствието ти.
— Има четирима души охрана на приземния етаж. Двама близо до портата. Двама от западната страна. Моите хора ще се погрижат за тях. — Да, разбира се. Най-опашатата лъжа на века. — Имаш слуги, но се съмнявам да дойдат да те спасят. Не, само ти и аз сме, Бабин. — И добави тихо: — А ако не проговориш, скоро ще бъда само аз. Тези стаи и коридори са толкова големи, така величествени. Нима искаш духът ти да броди из тях заедно с този на великия Игор? Не… Не знам защо, но съм сигурен, че няма да ти остане територия тук, на Земята. Ще отидеш право в ада, Бабин.