— Отивам да видя Гарет.
— Емили. — Хвърли поглед през рамо и видя Дардън да клати глава. — Знаех, че нещо все ще се обърка. Никога не е лесно.
Тя замръзна с ръка върху бравата.
— Какво се е объркало? Да не би да се е случило нещо с Гарет?
— Не. — Направи гримаса. — Но в момента не е тук.
Тя се завъртя рязко и втренчи поглед в него.
— И къде е той, Дардън?
— Ела тук и седни. Ще направя кафе.
— Къде е той, Дардън?
— Реши, че е по-добре да поговори отново с Бабин, преди да е реагирал на посещението ви.
Не беше дори шокирана. Още когато бе видяла изражението на Дардън, бе разбрала къде е Гарет. Господи, надяваше се да греши…
— Сигурна съм, че онази свиня разполага с достатъчно убийци. Той е наел Стонтън, нали? — При тази мисъл, паниката се надигна в нея. — Може би Стонтън ще…
— Вярвам, че Гарет ще се зарадва, ако случайно попадне на него. Но знам, че не очакваше това да се случи — каза Дардън бързо. — Не виждаше Стонтън в ролята на куче пазач на онази отрепка.
Тя също не можеше да си го представи в тази роля и това бе единственото добро, което виждаше в ситуацията.
— Ти защо не отиде с него?
— Той не пожела. — Обърна се и напълни джезвето с вода. — Каза, че ще се задоволи с Поли.
— Поли?
— Поли е добро момче. — Дардън продължаваше да избягва погледа й. — И, освен това, Гарет обича да е сам, когато има подобна работа. Така ти ще можеш да реагираш по-бързо, ако нещо… — И незабавно добави: — Но нищо няма да се обърка.
Всичко би могло да се обърка. Възможно бе дори Гарет да е вече мъртъв.
— От колко време го няма?
— Около четири часа.
— И не се е обаждал?
— Не съм и очаквал да се обади. — Постави джезвето на котлона. — Каза аз да му се обадя, ако тук нещо се обърка, но той…
— Погледни ме, Дардън.
Той въздъхна и се обърна с лице към нея.
— Казах му, че аз ще поема удара. Хайде, стреляй.
— Накарал те е да останеш, за да се погрижиш за мен, нали? — Сви длани в юмруци. — И не ми е казал. Просто е тръгнал и ме е оставил, без да ми каже и дума.
— Както казах, Гарет обича да работи сам.
— Взел е Поли.
— Щеше да се тревожи за теб. Ролята на Поли няма да е голяма и няма да му се наложи да го наблюдава непрекъснато.
— Без да ми каже и дума. — Не можеше да спре да мисли за това. Чувстваше се така, сякаш я бе предал. Бабин бе и неин враг, не само на Гарет, а той не й бе позволил да тръгне с него. Беше се изправил срещу Бабин сам.
Възможно бе никога да не се върне.
— Седни. — Дардън бе прекосил кухнята и я побутваше към стола. — Не изглеждаш много добре.
Не се чувстваше добре. Коленете й трепереха, гадеше й се.
— Престани да се суетиш над мен. Добре съм. — Отпусна се на стола. Но не беше добре. Щеше да бъде, когато в кухнята влезеше Гарет.
А после собственоръчно щеше да го убие.
Глава 15
Беше почти на зазоряване, когато чу кола да спира пред къщата.
След няколко минути Гарет вече отваряше входната врата.
— Прекалено късно — каза Дардън. — Направих каквото можах, Гарет.
Гарет стоеше на прага, без да откъсва поглед от Емили.
— Добро утро.
Искаше й се да прекоси тичешком стаята и да го прегърне. Не, да го удари.
— Трябва да се облечеш по-добре — каза Гарет. — Тук е малко хладно.
Тя сведе поглед към дългата тениска, която стигаше до средата на бедрата й.
— Достатъчно съм облечена. И не ми е студено. Не, определено ми е топло.
Дардън подсвирна тихо.
— Току-що се сетих, че трябва да отида да посрещна самолета, с който пътува Ирана. — Изправи се и тръгна към вратата. — Тръгвам веднага.
— Ирана? — повтори Емили. — Ирана идва тук? Защо?
— Реших, че може би ще имаме нужда от нея. Бабин има вземане-даване с църквата, помниш ли?
— И ще рискуваш, залагайки на това може би? — запита тя. — Кога щеше да ми кажеш за пристигането й?
— То не бе тайна. Ти бе малко разтревожена и не исках да те тревожа допълнително.
— Дяволски си прав. Разтревожена съм. — Пое си дълбоко дъх. — Но ще обсъдим това по-късно. А Бабин?
— О, все още е жив. Поли ще го откара до летището в Москва. Вероятно вече са на път. А аз докарах колата на Бабин тук. Той ще остане известно време в къщата си в Монте Карло. Сподели с мен, че ще се чувства в безопасност от Стонтън, ако е възможно най-далеч от Русия. Макар аз да помислих, че няма търпение да се отдалечи от мен. Беше разтревожен от отказа ми да му обещая, че няма да го преследвам по-късно. — Стисна устни. — Което и ще направя. За мен той просто е недовършена работа. Позволих му да се измъкне като застраховка, ако по-късно имам нужда от информация.