— Той сигурно и бездруго ще изчезне.
— Може би. Но аз ще знам къде е. Обадих се на Фъргъсън и го помолих да изпрати агент, който да го следи още от кацането му в Париж. Може ли чашка кафе?
— Студено е. Двамата с Дардън седим тук от часове.
— Ще го стопля. — Прекоси кухнята и сложи джезвето на котлона. — Съжалявам, че си се тревожила. Надявах се да спиш цяла нощ.
— Винаги можеш да ми дадеш приспивателно — каза тя саркастично.
— Нямаше да бъде честно. Възползвах се от ситуацията. Не съм я създал. — Погледна я. — И знаех, че накрая ще ми се наложи да говоря с теб за това. Трябваше да реша дали си струва.
— Бабин — подсказа тя.
— Не показа особено желание, но успях да го убедя, че или ще говори пред мен, или никога вече няма да може да говори.
— Посредник ли е?
— Да. Работи за Питър Джослин, крупния производител на пластмаса. — Свали джезвето от котлона и напълни една чашка. — Джослин го наел, когато Николай Зелов дошъл в Москва с книгата на стария Михаил Зелов и три амулета и поискал да ги превърне в злато. Николай Зелов отишъл първо при митрополит Димитри и му ги предложил, но не знам как точно, Джослин се оказал насред всичко това. Джослин не искал Зелов да знае, че е замесен, и затова използвал Бабин за посредник. Казал на Бабин, че трябва да вземе „Книга за живите“ и амулетите и че в замяна Зелов ще получи тлъста сума, която ще го измъкне от финансовите затруднения веднъж завинаги.
— Толкова важни ли са били амулетите?
— Много важни.
— И наистина има съкровище, скрито в дръжката на чука?
— Според Бабин. Каза, че всичко се съдържа в „Книга за живите“. Също и информация къде е скрит чукът.
Емили поклати глава.
— Какво значение има, след като всичко това сее случило преди почти сто години? Защо не се е върнал и сам не ги е взел? И защо комунистическото правителство не е открило нищо?
— Очевидно не са.
— Трудно ми е да повярвам, че е останало скрито близо век. Къде?
— На обикновено и дори очевидно място. В музей в Сибир заедно с колекция земеделски сечива. Какво друго би било по-безопасно?
— Артефактите не са в безопасност в музеите. Ако бяха, нямаше да имам работа.
— Този музей е различен. Народен музей е. Изложбата била символ на работническата революция. Само няколко инструмента, но красиво подредени, а над тях се развявало знамето на Съветския съюз с чука и сърпа. Десетилетия наред се е смятало за измяна, дори да се наруши хармонията на експоната. Бабин каза, че Джослин вярвал в целостта на изложбата, в противен случай нямало да плати въпросната тлъста сума за книгата и амулетите. Нито да му даде правомощия да наеме Стонтън да се втурне в преследване на чука, когато разбрали, че сбирката е дадена назаем на музей в Афганистан. Казал на Бабин да пази амулетите в сейфа в офиса си. Не искал да бъдат негово притежание, тъй като били крадени исторически артефакти. — Потупа джоба на сакото си. — А сега са у нас. Така стават три.
— Различни ли са от онзи, който взехме от къщата на Немид?
— Дребни разлики в напластяването на златото около рисунката.
— Но взел ли е Джослин „Книга за живите“?
Той кимна.
— Джослин има една книга.
— Една?
— Бабин е мошеник. Мислиш ли, че не е направил фотокопие на книгата за себе си, преди да се изплъзне от ръцете му? — Бръкна в джоба на сакото си. — Между другото, каза, че има карта от 1913 година, пъхната в книгата, която е дал на Джослин. Направил е фотокопие и на картата. Което означава, че картата на Немид най-вероятно е много добре изработен фалшификат. Бабин бил разочарован от по-голямата част от съдържанието на книгата. Интересувало го единствено съкровището, скрито в дръжката на чука. Вероятно се е канел да направи двоен удар, но когато открил, че музейната сбирка е изпратена в Афганистан, разбрал, че това вече не е по силите му. — Извади подвързано на ръка томче. — Но държал фотокопието в офиса си за всеки случай. И ние се отбихме там и го взехме, преди да го изпратим на летището.
Тя протегна ръка и взе томчето.
— На руски е.