— Да, ще трябва да се довериш на превода ми. — Той я погледна над ръба на чашата. — Ако можеш.
— Мисля, че мога да ти имам доверие за някои неща — каза тя студено. — Но чукът не беше при другите инструменти в онзи музей в Афганистан. Значи е някъде другаде, нали?
— Така изглежда.
— И какъв беше амулетът, който намерихме в къщата на Немид?
— Подкуп. Бабин каза, че го е дал на Стонтън, за да е сигурен, че ще получи възможно най-скоро чука. След боевете там, първи в страната щяха да влязат ООН. Затова Немид изпратил вашия екип. Осигурил е възможност на Стонтън да нападне и ограби камиона.
Кръвта, която се стичаше изпод преобърнатия камион.
— И амулетът със снимката на Распутин е бил подкупът — тоест, парите, платени на Немид? Защо? Какво представлява той?
Гарет сви рамене.
— С Бабин прегледахме само основните факти. Вероятно Стонтън го е убедил, че има някаква стойност. Може би е имал за цел да укрепи партньорството им. Може би, след като прочетем книгата, ще знаем повече.
— Искам отново да видя амулета.
— В куфара ми е. Ще ти го донеса. — Изправи се и отиде до разтегателния диван. Върна се след минута и й подаде кутийката. — Нещо друго?
— Можеш да се заемеш с превода на книгата на Михаил Зелов и да се постараеш да стане два пъти по-бързо. — Отвори кутийката и загледа амулета. — С това са платени пролятата кръв и нещастието… Погледни го. Тези изгарящи очи. Прилича на светец, за какъвто се е представял. Светецът, създаден от Зелов. — Погледът й се спря на думите под амулета. — Сигурен ли си, че това е благословия?
Той кимна.
— Проверих за тайни местенца и други надписи. Нищо. Проверих и картата. Няма надписи с невидимо мастило, нито нещо подобно. Макар че, ако е копие, вероятно няма да има белези, които да го издават като такова. Което не означава, че при по-модерни и щателни тестове нещо няма да изникне. Трябва обаче да помним, че амулетът е изработен в началото на двайсети век.
Затвори отново кутийката.
— Каза ли ти Бабин какво се предполага, че е скрито в дръжката на чука?
— О, да. — Усмихна се леко. — Истинско съкровище. Не бижутата на Анастасия или пък любимите перли на царицата. А точни указания за намирането на съкровището, което царят изпратил вън от страната, в случай че на царското семейство се наложи да бяга по време или след революцията.
— Направи пауза. — Милиарди, Емили. Милиарди.
— Но това не му е помогнало, нали? Цялото му семейство било изклано.
— Да. Но сега разбираш каква примамка е това съкровище за хора като Бабин и Джослин… И може би дори за митрополит Димитри.
Тя кимна.
— Разбирам. — Изправи се. — Ще се опитам да поспя. Защо и ти не подремнеш, а после да започнеш работа върху превода?
Той повдигна вежди.
— Това бе по-скоро заповед, отколкото предложение.
Тя го изгледа втренчено право в очите.
— Нито едно от двете не би ми свършило работа, нали? Знам, че винаги правиш това, което искаш. Доказа го и тази вечер.
— Това ли е начинът ти да ми кажеш, че съм копеле, задето те оставих тук и отидох сам при Бабин?
— Обичаш да работиш сам. Дардън бе категоричен по темата. — Направи пауза. — Това не ми оставя друг избор, освен и аз да работя сама.
Гарет изруга.
— Точно това не исках да се случва. Не исках да станеш нетърпелива и да започнеш да действаш сама, помислила си, че не съм достатъчно ефективен.
— Затова ме остави и отиде да рискуваш живота си. За да ми докажеш, че не действаш бавно?
Той поклати глава.
— Няма да лъжа. Планирах това още преди да посетим Бабин в офиса му.
— И не ми каза.
— По дяволите, видях как реагира в офиса на Бабин. Като го видя и се сети, че е бил в колибата в планината, изгуби контрол.
— Добре, изпуснах нервите си, да. Но вече ги владея. Ти не ми даде възможност. Просто ме потупа по гърба и каза: „Стой кротко, малко момиченце“. И отиде да свършиш моята работа.
— Това бе и моя работа, Емили.
— Аз я смятах за моя. Снощи се канех да дойда при теб, защото ти вярвах. Чувствах се сама и несигурна, но мислех, че след като сме партньори, ще работим заедно. Исках да съм близо до теб. — Добави ожесточено: — Но се оказа, че не мога да ти имам доверие. Ти бе отишъл сам. И ме излъга.
— Не точно.
— Не увъртай. Ако бях излязла от стаята си, преди да тръгнеш, щеше ли да ми кажеш истината?
Той не отговори веднага.