— Вероятно не.
— Ето, това имах предвид. — Обърна се. — Как бих могла отново да ти се доверя, Гарет?
— Можеш да ми вярваш, че ще свърша работата — каза той. — Можеш да ми вярваш, че ще останеш жива. Няма да ти позволя да рискуваш живота си. Не мога да го позволя.
— Изборът е мой.
— Не, мой е — отговори той рязко, дори грубо. — Мога да го предотвратя. Мога да застана на пътя ти. Направих го тази вечер.
— Защо, по дяволите? Работехме заедно.
— Откъде да знам? Не ми е приятно да мисля за това. — Усмихна се безрадостно. — И не защото сексът с теб е страхотен. Имал съм приятни преживявания в леглото и преди, но не съм се чувствал така. Трябваше да знаеш, че ще се стигне дотук. Страстта витае във въздуха между нас още от онази първа нощ в палатката на Шафир Али.
Тя поклати глава, сякаш не вярваше на ушите си.
— А защото ме съжаляваш?
— Господи, не!
— Мисля, че е това. Защо, в противен случай, повика Ирана? Готов си да рискуваш живота й, защото не смяташ, че съм достатъчно компетентна да свърша онова, което трябва да бъде свършено. Искаш да ме държиш зад заключена врата. — Стисна длани в юмруци. — Да не си посмял да ме съжаляваш! Да не си посмял да не ме зачиташ! Мога да се справя и сама. Ще бъде трудно, да. Ще ми отнеме повече време. Но мога да се справя. Не искаш да преследвам Стонтън сама? В такъв случай, спази обещанието си. Помолих те да ми помогнеш, не да вземеш работата от ръцете ми. — Гласът й трепереше от гняв, макар да се опитваше да говори спокойно. — Не съм те молила да ме оставиш да седя тук със скръстени ръце и да се питам дали няма да бъдеш убит тази вечер. А може би заслужаваше да бъдеш убит заради това, че беше толкова глупав, че имаш огромно желание да доминираш. Не така се бяхме разбрали и ако го направиш отново, ще… — Обърна се рязко и закрачи към спалнята. — Хайде, преведи книгата, по дяволите.
Стонтън гледаше как Бабин и Поли излизат от колата на паркинга на летището и влизат в главния терминал.
Да. Беше проследил човека на Гарет, излязъл от къщата на Бабин, с надеждата, че двамата ще останат заедно. Слезе от колата си и заобиколи двете редици коли, които ги деляха. Щеше да провери докъде ще лети Бабин по-късно, сега имаше нещо по-важно…
Внимателно постави устройство за проследяване под задната броня. Това може би дори не беше необходимо. Човекът на Гарет, откарал Бабин до летището, не изглеждаше много умен и Стонтън вероятно лесно щеше да го проследи обратно до Емили. Обаче Стонтън се гордееше с това, че винаги и за всичко е помислил.
О, Емили. Как му липсваше тази кучка! Двамата бяха така близки, че почти се бяха слели в едно, докато работеше над Леви. Тя щеше да бъде за него изтънчено удоволствие.
Скоро, Емили. Да, проследяването на колата може би въобще не бе необходимо. Беше почти сигурен в това, след като бе приел обаждането на Борг по-рано същата вечер. Ако всичко вървеше по план, Емили щеше да допълзи при него на колене. Каква приятна мисъл.
Върна се в колата си и седна зад кормилото. Щеше да чака тук и да се увери, че Бабин се е качил на самолета. Сам.
Междувременно, трябваше да се погрижи и за други неща. Гарет се оказа труден противник. Може би беше време да смени тактиката. Стонтън се бе надявал да спечели още малко време, а сега можеше да се окаже, че трябва да е доволен от онова, което вече бе измъкнал от Бабин.
Но може би бе възможно да изцеди още малко от главния източник. Време беше Джослин да бъде върнат към реалността и да си изцапа ръцете. Не можеше повече да се крие зад Бабин. Стонтън щеше да разбере дали може да разчита на сътрудничество с Джослин, или трябва да действа сам веднага щом му кажеше какво е сторил, за да открие чука.
Изгряваше нов ден, нещата се променяха, трябваше да посрещне предизвикателството.
Набра номера, без да откъсва поглед от входа на летището.
— Джослин, тук е Стонтън. Трябва да поговорим.
Мина много време от последното ми идване в Русия, помисли си Ирана, докато гледаше през прозореца на реактивния самолет, насочващ се към малкото частно летище близо до Москва. Тогава бе още момиче, пълно с ентусиазъм, жадно за знания, готово да изследва света.
Предполагаше, че времето не я е променило чак толкова много. Сега бе по-стара, по-опитна, малко по-тъжна, но се надяваше да е запазила ентусиазма си и безкрайното си любопитство.
Русия се бе променила за всичките тези години и тя бе нетърпелива да види промените.