— Пристигнахме, доктор Повак. — Пилотът, Чад Нали, излезе от пилотската кабина. Усмивката озари и стопли привлекателното му момчешко лице. — И ако не греша, колата на Дардън е паркирана до хангара. Очевидно иска да е сигурен, че ще стигнете при Гарет със скоростта на светлината.
— И аз имам такова чувство — усмихна се Ирана и разкопча колана си. — Благодаря ти. Беше много мил.
— За мен е удоволствие. Ти си прекрасна жена, доктор Повак. — Натисна бутона, който автоматично спускаше стълбите. — Грижи се за себе си. — Тръгна надолу по стълбите пред нея и се обърна да й помогне. — С Гарет не е безопасно…
Болка!
Нещо я повдигна и я захвърли като парцалена кукла надолу по стълбите.
Огън. Горещина.
Удар. Имаше някакъв удар…
Претърколи се и видя, че Дардън се опитва да излезе от колата. Но прозорците бяха строшени, а вратите — изкривени.
Пилотът стенеше на няколко метра от нея, а от дълбоката порезна рана на челото му капеше кръв.
Трябваше да стигне до него. Трябваше да му помогне.
Не можеше да помръдне. Какво й ставаше? С огромна мъка, успя да се изправи на колене. Ако стигнеше до комплекта за първа помощ, който бе останал в самолета…
Останките на „Гълфстрийм“-а бяха в пламъци.
— Добре дошла в Москва.
Вдигна поглед към мъжа, който вървеше към нея. Пясъчноруса коса, широки руси вежди, а в ръка — автомат АК-47. Усмихваше се…
Кой би се усмихвал в момент като този?
— Хайде, ела, чаках те. — Изправи я рязко на крака. — Емили сигурно ти е разказвала за мен. Аз съм Стонтън. — Дърпаше я към автомобил, спрял от другата страна на горящия самолет. — А сега бъди добро момиче. Бързам. Ако не ми сътрудничиш, ще изстрелям няколко куршума към Дардън в онази кола и към пилота там, на земята.
Щеше да го направи.
— Моля те, дай ми минута. Пилотът е ранен. Трябва да му помогна…
— Колко си мила. Той не го заслужава. Беше необходимо само Борг да му предложи достатъчно пари и той му даде плана на полета.
Тя продължаваше да упорства.
— Само да спра кървенето.
— Губиш си времето. Искаш да спреш кървенето? — Изстреля серия куршуми в ранения пилот. — Аз ще го спра по-бързо. Искаш ли да се прицеля в резервоара на Дардън и да взривя колата му?
Тя не можеше да откъсне поглед от кървавите останки от тялото на пилота.
— Не, ще дойда. — Можеше да движи крака, но беше все още замаяна. Трябваше да се отдалечи от Дардън. Да спре убийствата.
— Борг смяташе, че няма да ми създаваш проблеми, но какъвто е идиот, едва не те взриви. Смъртта ти нямаше да ми се понрави. Трябваше вече да се е научил как да поставя експлозив. — Усмихна се. — Но ето те тук и ето ме и мен. Няма ли да бъде забавно?
— Емили. — До отворената врата на спалнята й стоеше Гарет.
Тя седна в леглото.
— Приключи ли с превода?
— Не. — Направи пауза. — Току-що ми се обади Дардън.
Тя се напрегна. Нещо не беше наред.
— Ирана. Нещо се е случило със самолета й?
— О, да, нещо се е случило. — Вдигна ръка. — Жива е. Възможно е дори да не е пострадала. Дардън не можа да ми каже.
— Как така не е могъл? Ако самолетът се е разбил…
— Не, не е било самолетна катастрофа. Дардън спрял до хангара малко след като самолетът на Ирана пристигнал. Тя слизала по стълбичката, когато самолетът се взривил.
— Какво?
— Експлозия — каза той. — Времето на експлозията е било изчислено на няколко минути след спускането на стълбичката. Поне Дардън мисли така в този момент.
— Стонтън — прошепна тя.
— Не той е поставил бомбата. Но бил там. Застрелял пилота и взел със себе си Ирана.
— Стонтън е отвел Ирана? — Не можеше да осъзнае случилото се. Поредният кошмар. — Сигурен ли си?
— Дардън го видял да я влачи към кола от другата страна на самолета.
— Защо, по дяволите, не го е спрял?
— Колата му била повредена от експлозията, вратите се заключили. Когато успял да отвори вратата си, било вече много късно. Пилотът бил мъртъв, а Стонтън — изчезнал.
— С Ирана — каза тя мрачно.
— Ще си я върнем.
— Как? — Обърна се към него и ожесточено запита: — Как ще го направим, Гарет? Как? Отвлякъл я е, сякаш ние сме безпомощни деца.
— Мислиш ли, че не го знам? — Гласът му бе дрезгав. — Обещах й безопасност, ако дойде тук. И не спазих обещанието си. Този кучи син… — Млъкна рязко и се обърна. — Облечи се. Дардън ще дойде всяка минута.